Кой е в контрол?

Кой е в контрол? (В НАЧАЛОТО) Битие 1:1-6:8 Исая 42:5-43:10 Йоан 1:1-18 (Битие) {2:4} Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе.{2:5} А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята; {2:6} но пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята. {2:7} И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа. {2:8} И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал. {2:9} И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво наглед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото. {2:10} И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни реки. {2:11} Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато; {2:12} И златото на оная земя е добро там има още бделий и ониксов камък. {2:13} Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя. {2:14} Името на третата река е Тигър {Евр. Идекел.}: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат. {2:15} И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази. {2:16} И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш: {2:17} но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш." Една от негативните характеристики на човека след грехопадението е, че винаги иска да е в контрол. За онези от вас, които не знаете за какво говоря, когато казвам това, нека обясня. В райската градина Адам напълно зависеше от Бога. Не се налагаше да обработва земята, да я плеви, да се притеснява къде ще живее или какво ще яде, защото Бог му беше осигурил всичко. Но очевидно човекът не беше доволен от това и след заблудата на сатана той съгреши, опитвайки се да стане независим и да разчита на себе си и се разбунтува срещу Бога. След грехопадението човекът отпадна от това изцяло да зависи и разчита на Бога и навлезе в един живот, управляван от греха и желанието за автономност. Бог, обаче, знаеше, че човекът ще Го отхвърли и имаше план. Неговият план осигури Изкупител, който да изкупи човека от състоянието, в което беше изпаднал след грехопадението. Изкупителят беше Месията, който дойде и плати наказанието за греха – Йешуа А’Машиах. Йешуа дойде, за да възроди духовно човека, връщайки го отново към състоянието, в което той отново напълно ще разчита и зависи от Бога и то по собствено желание. За съжаление не всеки иска да приеме това, което Месията извърши за нас, и отхвърляйки Божия план за изкупление тези хора си остават духовно мъртви! Не бихте ли се съгласили с мен, че животът на Адам беше доста добре подреден? Колко от нас биха искали да бъдат на негово място без да се безпокоят за каквото и да е в този свят. Ако сме гладни, просто се пресягаме към някое дърво и ядем; ако се уморим да ядем, лягаме и спим. Навсякъде около нас е красота, спокойствие и хармония. Това е нещо, което днес съществува само в приказките. Някога мечтали ли сте просто да избягате на тропически остров и да живеете сред слънцето, морето и кокосовите орехи? Е, това беше животът на Адам, но той не беше доволен. Защо? Защото искаше да контролира нещата! Искаше да контролира собствения си живот. Да зависи от някого, пък било то и Бог, не беше достатъчно за него. Предполага се, че когато някой приеме жертвата на Йешуа А’Машиах и вече е спасен и духът му възроден, няма да има проблем с това да предаде живота си на Бога и да Му позволи да бъде в пълен контрол, но не е така! Едно от най-трудните неща за човек, дори и за спасения човек, е да предаде контрола на живота си на Бога. Всички ние отчаяно се опитваме да се държим за тази последна характерна черта на човешкия характер – искаме да контролираме нещата. В Библията четем как децата на Израел се разбунтуваха срещу Бога. Защо беше този бунт? Защото искаха да вършат нещата по собствения си начин. Ние с вас не сме по-различни. Изпадаме в паника, когато не контролираме ситуацията. Безпокоим се, когато не можем да видим разрешението на проблема, а през цялото време Бог ни казва да оставим всичко на Него. Децата на Израел оплескаха всичко, оплескаха живота си и поради желанието си да бъдат в контрол си понесоха последствията и продължават да ги понасят и до ден днешен. В крайна сметка пред Бога ние сме същите като Адам и децата на Израел. (Битие) {3:17} А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. {3:18} Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. {3:19} С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш." Помнете това: Бог си има начини да ни покаже, че не сме в контрол! Той ни поставя в ситуации, от които не можем да се измъкнем сами. Той ни изпраща трагедии в живота, понякога болести или смърт на любим човек и го прави, за да ни покаже, че не сме в контрол. Какво ще направиш, когато нещо лошо ти се случи? Ще размахаш юмрук срещу Бога и ще Го обвиниш за всичките си проблеми? Или ще го отдадеш на лоша карма или лоши гени или късмет? Или ще осъзнаеш, че Бог се опитва да ти каже да оставиш всичко на Него и да Му позволиш Той да се погрижи? Децата на Израел все още не са научили този урок. Дори и Холокостът не можа да ги накара да предадат контрола на живота си на Бога. Питам те: какво трябва да направи Бог, за да оставиш всичко в ръката Му? Замисли се!! Матей {6:25} „Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? {6:26} Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?{6:27} И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? {6:28} И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат; {6:29} но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях. {6:30 Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци? {6:31} И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?{6:32} (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. {6:33} Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. {6:34} Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери. Барух А’Шем, Равин Яков Фарбер