ПИСМО ОТ ЗЕМЯТА

“Изпраща словото Си, та ги изцелява…” (Псалм 107:20а)

Скъпи български християни приятели на Израел,
Шалом и благословения от Ерусалим!

През последните два месеца Бог много силно говори на сърцето ми с горния стих 20 от Псалм 107. Знаем, че Словото на Господа е Йешуа, който дойде в плът и докато Той беше на тази земя, изцели стотици, може би хиляди, в Израел. Бог не изцеляваше само в Новия завет, а и в Стария, и този стих ни разкрива как: именно чрез Словото Си – Йешуа! Той изпращаше Словото Си – Йешуа – и изцеляваше онези, които се нуждаеха от изцеление! Ние имаме изцеление единствено поради замяната, която Йешуа извърши на кръста за нас: “Но Той бе наранен поради нашите престъпления, бит бе поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието дакарваще нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме.” (Исая 53:5)

През последните месеци Псалм 107:20 бе голямо насърчение за мен и водителство от Господа как да се моля за мои приятели евреи, които имат нужда от изцеление, но не познават все още Йешуа – Бог да изпрати до тях Словото Си (да им открие Йешуа), в когото те имат изцеление.

С това писмо искам да благодаря на всички вас, които се молите за мен през последните няколко месеца. Митка Атанасова – официален представител на ХПИ за България и моя духовна майка – ми предаваше насърченията, молитвите и благословенията на много от вас и наистина ми е трудно да намеря думи, с които да изразя благодарността и признателността си. Моля се Бог, който е верен, да ви възвърне стократно във всяка една област на живота ви за цялата ви любов и молитви за мен.

Повечето от вас знаят от предния брой на “Шофар” за това, което се случи. На 28 март през нощта само часове след като бях изпратила поредния брой на “Шофар”, отивайки до банята, ми прилоша; явно бях изгубила съзнание и бях паднала; когато се свестих, бях на пода. Благодаря на Господа за Неговото опазване и за това, че можах да повикам съквартирантката си, която също е доброволец в ХПИ-Ерусалим и която повика линейка. След първоначалния преглед медицинският екип реши, че трябва да ме отведат в болница, за да се направят шевове на раната на челото. Беше започнало и изтръпване на лявата ръка и имаха съмнения за счупени шийни прешлени, което в последствие се потвърди. От екипа попитаха дали имам предпочитания за болница, но тъй като не познавам болниците, те казаха, че ще ме отведат до най-близката, която се казва “Шаарей Цедек” или в превод “Порти на правдата”. (В последствие разбрах, че това е болница на религиозната общност в Израел и че тъй като болшинството от лекарите са религиозни евреи, поради техния страх от Господа в тази болница не се извършват аборти!) По пътя за болницата един от членовете на медицинския екип ме попита какво правя в Израел и можах да му разкажа (макар и накратко), че съм доброволец и да споделя за различните проекти, чрез които ХПИ подпомага Израел.

Тъй като беше шабат (събота) и болницата бе в намален състав, изследванията отнеха почти целия ден и вечерта в крайна сметка лекарите решиха да ме хоспитализират поради съмненията за счупени вратни прешлени. На следващия ден направиха още изследвания, след което се взе решение за операция. Тъй като в ортопедичното отделение нямаше места, в началото ме бяха настанили в друго отделение, където разбрахме, че работят две вярващи жени като медицински сестри. (Едната от тях е в борда на директорите на ХПИ). След вземането на решението за операция, обаче, дойдоха, за да ме преместят в ортопедичното отделение. Признавам, че бях доста разочарована, че няма да съм в отделението на вярващите сестри и влизайки в новата стая, почувствах много тягостна атмосфера. В предната стая една от другите болни бе младо, много жизнерадостно момиче, с което се сближихме, а в тази стая и двете пациентки бяха възрастни жени и неподвижни на леглата си. При едната идваха доста посетители от семейството й, а при другата, чието легло бе до моето, не идваше почти никой. В последствие разбрах защо Бог ме бе преместил в тази стая и Му благодаря за това, че Неговите пътища са по-високи от нашите пътища и че дори и в нашата немощ Той иска да ни използва, за да докосне някой, който се нуждае от Него. И макар че докато съм на тази земя може никога да не узная защо се случи всичко това с мен, с някои дребни на пръв поглед неща Бог ме насърчаваше още в тези първи дни в болницата.

Възрастната жена в леглото до моето се казваше Дорли и бе на 85 г. Бе паднала в дома си, имаше счупвания и не можеше да става от леглото. Дорли беше много слаба и когато трябваше да отиде до тоалетната, идваха санитари и я вдигаха на ръце. През следващите няколко дни можахме да говорим с Дорли и разбрахме, че е била в Аушвиц (Освиенцим) и е една от жертвите на чудовищните експерименти, правени върху деца от нацисткия лекар Менгеле. След войната е дошла в Израел. Съпругът й е починал, живее сама, като единственият й син живее в друг град и затова не може често да идва да я посещава. Дорли не беше контактна през цялото време, защото лесно се изморяваше и имаше непрекъснати болки и трябваше да си почива. Тя непрекъснато повтаряше, че няма сили и че иска да умре. През кратките ни разговори на няколко пъти й казвах, че Бог я обича и че винаги е с нея, на което тя само махваше с ръка. Веднъж ми каза: “Като ме обича толкова, защо бях в Аушвиц? Защо тогава допусна да падна сега?”. Отговорих й, че аз също не знам защо паднах и се случи всичко това, но това, което със сигурност знам е, че Той ни обича и винаги е с нас.

При едно от посещенията си една от нашите доброволки, която работи с проекта за оцелелите от Холокоста, донесе на Дорли една малка възглавничка, с Давидовата звезда и сърце по средата, която подаряваме на жертви на тероризма и оцелели от Холокоста и с която изразяваме любовта на християните в нациите. Дорли толкова я хареса, че след това я показваше на медицинските сестри.

Всички служители на ХПИ се молиха за Дорли и за това Бог да й се открие и да я спаси, ако и това да са последните дни от живота й. След няколко дни преместиха Дорли в друга болница и последното, което чухме за нея бе, че е в интензивно отделение на живото-поддържащи системи. Вярваме, че даже и животът й на тази земя да е приключил, Бог не я е оставил.

Няколко дни след изписването от болницата трябваше да отида обратно при лекаря, за да извади шевовете. Оказа се обаче, че отиването бе напразно, защото раните не бяха зараснали и започнаха да кървят; затова лекарят каза да отида пак след една седмица. И точно когато си мислех, че сме си изгубили времето с това идване, в коридора на отделението срещнах една жена - Ципи, с която се познавах чрез проекта за подпомагане на жертвите на терора. Тя също беше много учудена да ме види и се оказа, че нейната майка е била приета в деня, в който аз бях изписана и се намираше в момента в същата стая и в същото легло, където бях аз! Вярвам, че тази среща с Ципи и майка й не беше случайна. Ципи е била в терористичен атентат преди години, след което съпругът й я напуска и оставя с трите им деца, най-малкото от които страда от синдром на Даун. В последствие Ципи приема Йешуа, но е сред “тайните” вярващи в Израел заради силно религиозното й семейство. И въпреки че е спасена и изповядала Исус, поради целия процес на развода, който все още не е приключил, нежеланието на съпруга й да плаща издръжка, последиците от атентата и тежестта от грижата за болното й дете, тя на няколко пъти прави опит за самоубийство и дяволът продължава да я атакува много силно. Ципи има нужда от много молитва и насърчение.

Още в първия ден след падането Бог говори на Митка Атанасова чрез Псалом 118 стих 13: “Ти, враже, ме тласна силно, за да падна; но Господ ми помогна. Сила моя и песен моя е Господ, и Той ми стана избавител.” Вчера, когато седнах да пиша това писмо и потърсих стиха, за да го цитирам, Бог привлече вниманието ми няколко стиха по-надолу в Псалма: “Ти, враже, ме тласна силно, за да падна; но Господ ми помогна. Сила моя и песен моя е Господ, и Той ми стана избавител. Глас на радост и на избавление се чува в шатрите на праведните; десницата Господна върши храбри дела. Десницата Господна се издигна; десницата Господна върши храбри дела. Аз няма да умра, но ще живея, и ще разказвам делата Господни. Строго ме наказва Господ, но на смърт не ме предаде. Отворете ми портите на правдата; ще вляза в тях и ще прославя Господа. Това са Господните порти, в които ще влязат праведните. Ще Те славословя, защото си ме послушал, и станал си ми избавител.” (Псалм 118:13-21)

Бях поразена да видя името на болницата “Порти на правдата” в този Псалм! Вярвам, че нищо от това не е случайно! Персоналът на отделението, в което бях, знаеха, че не съм от Израел, и че нямам семейство и роднини в Израел и въпреки това имах повече посетители, цветя и т.н. от който и да е било в отделението. Вярвам, че това бе огромно свидетелство за действието на Христовото тяло. Думите на Исус са толкова верни: “По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.” (Йоан 13:35)

Месец преди това в същата болница бе оперирана дъщерята на директорите на служението ХПИ Рей и Шарън Сандърс, на която бе изваден единият яйчник. Месец след мен друг наш служител бе приет в същата болница за операция на жлъчката. Нека се молим и да анулираме в духа тези атаки на сатана срещу служителите на ХПИ. Нека благодарим на Бог, че Той може да обърне и най-злия дяволски план за Своя слава и за свидетелство както за вярващи, така и за невярващи. Нека се молим за персонала на тази болница - наистина Бог действа мощно чрез църквата Си – Неговото Тяло, от което всички ние, където и да сме по света, сме част, и за която е обещал, че “портите на ада няма да й надделеят”!

Въпреки че тези няколко месеца са най-трудните в живота ми не само физически, но и емоционално, и духовно, благодаря на моя Бог за всичко, което върши в сърцето ми чрез това изпитание – за очистването с цел Той да получи повече плод според Йоан 15:1-5; за съкрушаването с цел изработване на Неговия характер; за разтърсването, за да може всичко, което не е съградено на “основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама” да падне, за да остане само това, което е на основата Исус Христос (1 Коринтяни 3:12); и за “изпитването на вярата, което е по-скъпоценно от златото, за да излезе за хвала и слава и почест, когато се яви Исус Христос” според 1 Петрово 1:7.

В това писмо бих искала да ви помоля да се молите за изцеление на няколко души тук в Израел, които по един или друг начин са свързани с Християни Приятели на Израел:

* За Ципи – жената, която споменах по-горе – Бог да изцели тялото и душата й и да разруши всяко дело на сатана в живота й; да я укрепи във вярата; също така за изцеление и спасение на сина й Шломи, който е със синдром на Даун.
* За Ицхак – съпруг на наша служителка Лилия, която работи в Разпределителния център. Той също е жертва на терористичен акт от преди няколко години, след което му откриха рак. Провел е няколко курса на лечение, които продължават и в момента. Ицхак не познава Йешуа. Нека се молим за среща с Него и за съвършено изцеление.
* За Деби (Дебора) – много скъпа за мен приятелка, с която се запознахме в Разпределителния център. Тя е направила алия преди повече от 10 г. от Ню Йорк и е от силно религиозно, ултра-ортодоксално семейство. За съжаление е била малтретирана в семейството си, което я кара да се разочарова и да се отдръпне от юдаизма. Въпреки всичко Деби запазва вярата си в Бога на Израел и много хора са й свидетелствали за Йешуа. По собствените й думи “най-добрите й приятели са християни”, но все още не е предала сърцето си на Христос. В резултат на малтретирането като дете и вследствие на много усложнения Деби има много здравословни проблеми – поражения върху черния дроб, гръбнака, кръвообращението и много други. Не може да работи тъй като няколко пъти в седмицата е в болница, случвало се е и да припада на улицата и изпитва финансови затруднения. Деби е на на 35 г. и рядко излиза от къщи. Молете се за нейното спасение и съвършено изцеление.
* Бих ви помолила да продължите да се молите и за мен – за пълно и съвършено възстановяване след операцията и никакви последици за бъдещето, заздравяване на прешлените и раните и за пълно изчезване на изтръпването в лявата ръка, което понякога чувствам също в крака и главата. Нека Бог да се прослави мощно и да обърне всичко за Своя слава!

Нека се молим също така за оцелелите от Холокоста и жертвите на тероризма – две групи хора в Израел, които продължават да питат: “Защо е постоянна болката ми и раната ми тъй тежка щото не приема изцеление?” (Еремия 15:18)

Стихове, с които можем да се молим за тях:

“Дойдете, да се върнем при Господа; защото Той разкъса и Той ще ни изцели,
порази и ще превърже раната ни. Подир два дни ще ни съживи, на третия ден ще ни въздигне; и ще живеем пред Него. Да! нека познаем Господа, нека следваме да Го познаваме; Той ще се появи сигурно, както зората,
И ще дойде при нас, както дъжда, както пролетния дъжд, който пои земята.” (Осия 6:1-3)

“Защото ще ти възстановя здравето, и ще те изцеля от раните ти, казва Господ, понеже те нарекох отхвърлен, и казаха: “Това е Сион, за когото никой не го е грижа.” Така казва Господ: “Ето, Аз ще върна от плена Якововите шатри, и ще се смиля за жилищата му; Всеки град ще се съгради на своята грамада развалини, И палатът {Т.е., храма.}* ще се възстанови както е бил по-напред. И от тях ще изхожда благодарение и глас на ония, които се веселят; и Аз ще ги умножа, та няма да се умалят, ще ги прославя и не ще се унижат. Чадата им ще бъдат както по-напред, и тяхното събрание ще се утвърди пред Мене; и ще накажа всички, които ги угнетяват.” (Еремия 30:17-20)

“Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие се изцелихте.” (1 Петрово 2:24)

С благодарност и благословения в Месията на Израел,
Гергана Петрова – ХПИ-България