Равин от израелската армия споделя преживяното...
Имах привилегията да прекарам седмицата преди започването на сухоземната офанзива в Газа с войниците от 12-ти полк на бригадата Голани. Прекарахме по-голямата част от седмицата в мокри палатки, като студът ми пречеше да заспя през повечето нощи (очевидно аз не работих толкова тежко като войниците, които заспиваха в момента, в който главите им докосваха възглавниците).
Моята работа като армейски равин бе да насърчавам и укрепявам войниците, да раздавам Псалми и да се моля за онези, които щяха да участват в битката.
Псалми за всички
Какво открих в южен Израел? Моите братя! “Голанците” (войниците от бригадата Голани), които се приготвяха за войната, искаха да се хванат здраво за Канарата на Израел! Нямаше войник, който не се въоръжи с Псалмите в джоба си, но най-голямата изненада бе, когато раздавахме талити (молитвени шалове). Обикновено само религиозните ги взимаха, но този път като че ли всеки войник искаше да получи!
Вечерните молитви в петък вечер бяха невероятни! Осъзнахме, че синагогата е твърде малка да побере стотиците войници и затова превърнахме футболното игрище в импровизирана синагога с молитвеници, свитъците на Тората и всичко останало.
Без въпроси
Нашият любящ Отец също беше там, наслаждавайки се на това да види синовете Си, събрани около Него. Нашият Отец не пита: “Къде си бил досега? Защо си спомняш за Мен единствено, когато отиваш на война?” Той приема всичките Си деца и ги прегръща с любов.
Когато приключихме, заместник-командирът каза на глас молитвата за преди битка. “Повтаряйте след мен”, заповяда той и целият полк извика с висок глас: “Ана аШем оШиа на! Ана аШем ацлиха на!” (О, Боже, спаси ни! О, Боже дай ни победа!) След молитвата заместник-командирът ме помоли да свиря с шофара, точно както преди хиляди години, когато израелтяните завладяваха Земята.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment