Произход на Еврейският народ

Името евреин най-напред е било дадено на Авраам (Бит. 14:13) и въобще се предполага, че е произлязло от Евера - последният от дългогодишните патриарси. Евер преживял 6 поколения (430 години) от потомците си. Вижда се, че Юдеите са били известни под името евреи на чужденците, а помежду си се наричали „Синове Израилеви”. Името юдеи произлязло от Юда, и им било дадено после, като станали жители на Юдея. (4 Царе 16:6). Авраам е великият основател на Еврейския народ. Той е син на Тара, потомък на Сим (един от Ноевите синове). Роден в град Ур Халдейски през 2008 г. Пр. Хр. Там той е живял 70г, когато по Божие повеление напуска идолослужащия си род и се заселва в Хараан, в Месопотамия (Деяние 7:2-4), придружен от баща си, жена си Сара, братята си Нахор и Аран и племенника си Лот. Няколко години след смъртта на баща си той се преселва пак по Божие повеление,с жена си и братята си и влиза в обетованата земя като скитник овчар. Като живял няколко години в Сихем, успял да направи олтар на Господа, Който му се явил и му обещал тази земя на потомството му. Като се местел от място на място за по-добра паша, той е бил принуден да отиде в Египет. Двамата със Сара били бездетни. Когато бил на 86г. му се родил син Исмаил от Египетската слугиня Агар, която Сара му пратила, а когато бил на 100 г., Сара му родила син Исак. Авраам влиза в споразумение (завет) с Бога, при което му се обещава, че ще има голям род, народи ще му бъдат наследници и те ще притежават Ханаанската земя. Умира на 175 години. Синът му и внукът му, Исак и Яков, наследили бащиния и дядовия си занаят. По Божие провидение, Йосиф, един от 12 Яковови синове, станал пръв министър на Египет; и по едно време, когато настъпил глад, Йосиф повикал бащиното си семейство да се засели в една част на египетската земя. В Египет евреите останали 430г., но през това време те били поробени. При едно видение на Яков, Бог му казва: „Няма да се именуваш Яков, а Израил.” ( Бит 32:28). От тук държавата Израел получава своето име. От тежкото робство Яхве или Еова ги избавил чрез Моисей, който ги извел с големи знамения и чудеса, наречени „язвите на Египет". Моисей – име на знаменит пророк и законодател на Евреите, който ги извежда от Египет и ги завежда до пределите на Обетованата земя. Той е роден през 1571 г. пр. Хр. Бил син на Амрам, от Левиевото племе и имал по-малки брат и сестра (Аарон, Мариам.). Животът му е разделен на 3 периода, всеки от по 40 години. I период – детство. Когато бил хвърлен в река Нил и намерен и осиновен от фараоновата дъщеря, до бягството му в Мадиам. През това време той живял в Египетския двор и бил научен на всички египетски мъдрости, и силен на слово и дело. II период обхваща бягството и завръщането в Египет. През цялото това време той е живял в Мадиам. Тук той се оженил за Сапфор, дъщеря на мъдреца Йотор и се запознал с живота в пустинята. По този начин Бог го приготвил да послужи като средство за избавление на хората, през 3 период от „Изхода от Египет” до смъртта му.
След като се среща със своя брат и със старейшините на Израил (Изх 4:27), Моисей отива заедно с Арон при фараона и го моли да пусне евреите да принесат жертва на Йехова в пустинята. Фараонът обаче им отказва, изразявайки презрението си към тях (Изх 5:1). Не е изненадващо, че за Моисей не се оказва трудно да се срещне с фараона, особено ако той е Рамзес II. Фактът, че фараонът обвинява работниците в безделие (Изх 5:9), също е засвидетелстван в документи от онази епоха. Поредицата напасти (язви) ( Изх 7-12 глава) показва на фараона силата на израелския Бог. Непосредствено преди последната напаст, когато са поразени всички първородни от мъжки пол- от животното до човека във всеки израелски дом, евреите заколват по едно агне и с него намазват двата стълба и горния праг на вратите си , като белег, който да ги предпази от възмездието. От тук води началото си Пасхата. След това Моисей извежда евреите от Египет. Те като че ли попадат в капан между морето, към което са тръгнали. Но Бог извежда своя народ през Червно море (Изх 14-15 гл.). Тогава Моисей отива на планината Синай, за да приеме Божиите заповеди, които формират основата на завета между Бога и неговия народ. (Изход 20-23 гл.).На втората година след излизането от Египет Моисей изпраща 12 съгледвачи в Ханаан - „Обетованата (обещаната) земя”. Вестите на повечето от тях карат израилтяните да тръгнат да бягат от страх. Те се възпротивяват на Бог и той ги осъжда на 40 години странстване в пустинята, вместо да ги изведе направо в земята, която им е предопределил. (Числа 10-14 гл.). Следват бунтове, водени от Корей и Датан. Изпаднал в отчаяние и безсилие, Моисей престъпва границата на своята власт като Божий служител Кадис (Кадес) – варни и е наказан от Бог да не влезе в Ханаан – нещо, от което той много страда.(Числа 20гл.; Втр. 3:24). При един по-късен бунт Моисей още веднъж се озовава в ролята на ходатай за сънародниците си (Числа 21 гл.). Към края на живота си той води своя народ към победни битки – след едно нищо не предизвикано нападение на амонците. (Числа 21гл.) и срещу мадиамците. Той подготвя Израил за влизането в Ханаан, вижда Завета с Бог обновен и успява от далаче да зърне Ханаан, преди да умре (Числа 29-34гл.). Умира на 120г. За наследник на народа бил определен Исус Навиев, който бил от ефремовото племе, и който ги завел в обещаната земя и я поделил между израелските племена.
: Рувимовото племе, Симеоновото племе, Гадовото племе, Юдовото племе, Исахаровото племе, Завулоновото племе, Ефремовото племе, Манасиевото племе, Дановото племе, Асировото племе, Нефталимовото племе.След разпределянето на племената в обетованата земя, както Моисей, така и Исус Навиев, ги управлявал до смъртта си (110г.). След това те са били управлявани в името на Бога, от главатари, съдии или родоначалници, до Самуилово време, когато правителството се променило на монархическо. Израилтяните виждали, че другите народи били управлявани от царе, и заради това помолили пророк Самуил да помоли Бог да им даде цар. Самуил го помолил и Бог му казал да помаже Саул. От тогава започнало управлението на царете. Саул е от вениаминовото племе и е син на Киш. Той е помазан за цар на Израел през 1095 г. Пр. Хр. Вдига Израил срещу Амонците, за да освободи Явсе-Галаад, а после официално е обявен в Галгал за цар (I Царе 9:11). Въодушавени от нападението което Йонатан и оръженосецът му предприемат срещу филистимците който са пазели на стража при Михмаш, Израилтяните прогонват филистимците от Михмаш доЕалон ( I Царе 14гл.). След като се допитват в Ен-дор до запитвачка на зли духове Саул умира в битка с филистимците на хълма Гелвуй. Царува 40г, и живял около 65години. След царуването на Саул за цар е помазан Давид. Той е най-малкият син на Йесей и е от Юдовото племе. Роден е във Витлеем през 1085 г. пр. Хр., и е правнук на Вооз и Рут. Синът на Саул Исвостей е цар в Маханаам. Войските на двете царства се срещат в битка при Гаваонския водоем, след което разгромените израилтяни преминават повторно река Йордан и се връщатв Механаим (II Царе 2:12-32). В Хеврон, Авенир влиза в съзаклятие с Давид и предава Исвостей и отнася главатаму на Давид в Хеврон (II Царе 4 гл.) – така израилтяните признават Давид за свой цар. След 7 години управление в Хеврон той превзема и Йерусалим и го обявява за свой престолен град. ( II Царе 5:1-10). Разположен между Юда и Вениамин, той е неуязвим за съперничеството между различните племена. Давид пренася в Йерусалим и ковчегът на завета. (II Царе 6 гл.) и така градът става Свято място. Със завоеванията си Давид разширява земите на царството. Покорява филистимците, чието владичество след смъртта на Саул се простира чак до Бет-Син. Те нахлуват в Рефаимската долина, югозападно от Йерусалим, но Давид ги побеждава първо при Ваалферазин, както и в долината, преследва ги от Гива до Гезер, така ги отстранява като заплаха за владенията си (II Царе 5:17-25). Разгромява в Солната долина и сирийците, поставя гарнизони из цял Едом и така владенията му достигат Червено море ( II Царе 8:13-14; III Царе 11:15-16). Моавците в Трансйордания също са покорени и стават поданици на Давид (II ЦАре 8:2). Съюзът на Амонците със Сирииците от Вет-рехов и Сова и с хората на цар Мааха и на Тов е осуетен от Йоав, а Давид разбива при Елам сирийците и салга гарнизони в „Дамаска Сирия”.(II Царе 8:3-8; 10:6-19). Амонците са покорени, разгромени и взети в робство, а столицата им Раава е обсадена ( II Царе 11:1; 12:26-31).Давид влиза в изгодни за него съюзи с ематския цар Тоа и царя на Тир Хирам ( II Царе 5:11; 8:9-11).Имало е и раздори при царуването на Давид. Във Ваал-Хацор слугите на Авесалом убиват брат му Амнон, а Авесалом бяга в Гесур. С помоща на една жена от Текоа, Йоав се застъпва за Авесалом и той се връща, а по-късно се обявява в Хеврон за цар.Давид бяга към Маслинения хълм ( Елионската палнина), сетне през пустинята и река Йордан отивав Механаим ( II Царе 13-17 гл.). След битката при Ефремовия лес Авесалом е убит и Юда е помолен да върне Давид в Йерусалим ( II Царе 18-19 гл.). Огорчени, израилтяните възстават под предводителството на Савей Вениаминеца. След като убива при Гаваон своя съперник Амаса, Йоав обсажда Савей в Авел на Вет-мааха и царството е спасено ( II Царе 20 гл.). Когато Давид вече е на смъртно легло, опитите на Адония да се качи на престола са осуетени и Соломон е помазан в Гион за цар. Давид е живял 71 години и е царувал 40 години.Соломон е роден от Виасавее през 1033 г. пр.хр. Скоро след като се качва на престола, Авиатар е заточен в Анатот, Адония и Йоав са убити, убит е и Симей, тръгнал към Гет да гони избягалите роби. ( III Царе 3гл.). Чрез строго управление, държавен монопол върху търговията, система на принудителен труд и политически изгодни бракове Соломон постига мир и благоденствие в своето обединено царство, и го покрива със слава. Владенията са му разделени на 12 административни окръга,

Йерусалим се прославя благодарение на Соломон.Той построява в града великолепни обществени сгради, например храма и двореца. Но той не строи само в Йерусалим. Също така строи градовете Хацор, Мегидон, Гезер, Долен Ветхорон, Ваалат, Тамар ( III Царе 9:15-18). Археологическите разкопки, най-вече в Хацор и Мегидон, разкриват размаха и характера на гражданското строителство. Укрепените градски порти в Гезер, Хацор и Мегидон носят отпечатъка на същите майстори архитекти. Соломон строи градове за житници, конюшни за свойте жребци, навеси за колесниците и сгради за войската си ( III Царе 4:26; 9:19; 10:26), внася от Египет коне и колесници за продан. Огромните постройки в Мегидон, за който се смята, че са служели за конюшни, спадат по-скоро към периода на Ахав, но дори и предназначението им се оспорва. По времето на Соломон добиването на мед в долината е държавен монопол, същото важи и за търговията по бреговете на Червено море от пристанището Ецион-гебер. Тирският цар Хирам доставя на Соломон кедри и кипариси за дървен материал и той от части се разплаща с него, като му преотстъпва 20 града в областта Галилея, наричана Земите на Кавул ( III Царе 9:10-13). По време на царуването си Соломон има за противници Адад от Едомската област, Резон от Сова, който става цар на Дамаск и владее Сирия и Еровоам, ефремец от Цереда. Последният е насърчен от Ахия от Сило да вдигне бунт, но после е принуден да търси убежище в Египет ( III Царе 11:14-40). Царува 40 години и живее 58 години.След смъртта на Соломон обединеното царство се разпада, но потомците на Давид продължават да властват на престола в Йерусалим над Юдея, а пророците правят всичко възможно да възстановят обединеното царство с владетел от Давидовото коляно. Бог е имал промисъл и за този народ. Европа е била заселена с много дивашки племена, когато евреите са градили своята история. Ето те са уповавали на Библията и на Бог и заради това Той ги е извел напред. Бог има промисъл за всички нас. Ако изпълняваме Неговите закони и Му служим вярно, ще бъдем благословени и преуспяващи.