Friday, January 29, 2010
Friday, January 15, 2010
МОЛЕТЕ СЕ ТЕ ДА БЪДАТ СПАСЕНИ
Параша Ки Таво / Когато дойдеш
Деварим / Второзаконие 26:20-29:8
Йешаяху / Исаия 60:1-22
Ма’Асеи Талмидим / Деяния на апостолите 7:30-36
Второзаконие 29: 1 Ето думите на завета, който Господ заповяда на Моисея да направи с израилтяните в Моавската земя, освен завета, който направи с тях в Хорив. 2 Моисей повика целия Израил и им каза: Вие видяхте всичко що направи Господ пред очите ви в Египетската земя, на Фараона и на всичките му слуги, и на цялата му земя; 3 големите изпитни, които очите ти видяха, знаменията и ония големи чудеса; 4 но до тоя ден Господ не ви даде сърце за да разбирате, очи за да виждате и уши за да слушате. 5 А Аз ви дадох за четиридесет години по пустинята, през което време дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ни на един от вас не овехтяха на ногата ти
Не всички, но много от децата на Израел бяха вече достатъчно възрастни, когато те напуснаха Мицраим (Египет), за да могат да запомнят великите чудеса, които Бог направи за тях, когато ги извеждаше от робството. Тези, които са били твърде малки, за да помнят научаваха от своите родители или от своите баби и дядовци. Но въпреки това, в случай, че не бяха запомнили, Моше им припомни, че докато сас китали в пустинята нито обувките, нито дрехите им се износиха, но им служиха през цялото време, докато бяха в пустинята.
Разбирате ли какво Бог казва на децата на Израел тук? Надявам се, че е така, защото може би Той го казва на тези, които са в Израел днес и дори на някой от нас, които четем този коментар, в този момент. Въпреки всичко, което Бог беше направил за децата на Израел, те все още не бяха схванали това и на Моше му се наложи да ги укорява заради затъпяването на сърцето им и липсата на вникване в нещата,че дори след всичко, което Бог беше направил, те все още не му се доверяваха. Той се надяваше, че те ще бъдат по-добри от техните майки и бащи, баби и дядовци, които поради неверитето си измряха в пустинята, докато остане само новото поколение. Разбирате ли?
Бих искал да проследим развитието на децата на Израел през историята, защото толкова често те просто не разбираха какво Бог прави за тях. Ние четем в тази параша как Моше ги укоряваше заради неверието им и заради липсата им на упование в Него. Хиляда години по-късно ние виждаме, че нищо не се е променило, защото още веднъж те чуват същите думи от друг пророк – Йешаяху (Исаия):
Исаия 6: 10 Направи да затлъстее сърцето на тия люде, и направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, да не би да гледат с очите си, и да слушат с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат та се изцелят.
Много пророци са се издигали преди и след Йешаяху, но децата на Израел все още не са разбрали.
Стотици години след Йешаяху, този път в Брит Хадаша (Подновения Завет) откриваме,ч е апостол Павел (рав. Шаул) казва на децата на Израел същите неща.
Римляни 11: 8 както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват".
Тъжно е, че дори двете хиляди ходини, които са минали от Павел до днес, ние все още казваме същите неща на децата на Израел, но те още не са го разбрали. Не е ли тъжно?
Дали Моше, Йешаяху, Шаул (Павел) казваха на Израел, че техните очи не виждат и техните уши не чуват, защото Бог е изключил сетивността и чувствителността им? Не те вече бяха изключени от самите тях, и всичките тези пророци и слуги на Бога казваха това, защото Бог искаше чувствителността на децата на Израел към Неговия глас да се възвърне.
Ако си спрял да чуваш Бог, поради закоравено сърце, защото си спрял да вярваш, тогава няма значение кой и какво ти говори за Бога и за Неговата истина. Няма да има значение, колко е красноречив един човек, когато ти говори Бесора Това (Евангелието) и дори няма да е от значение какви чудеса виждаш да се случват, защото ти все още ще имаш очи, които не виждат и уши, които не чуват.
Лука 16: 31 И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.
Представете си да обикаляте 40 години в пустинята без да ти овехтеят дрехите и без да ти се скъсат обувките. Сигурен съм, че хората може да кажат, че ако им се случи нещо такова днес, те ще повярват. Истината, обаче е, че те няма. Стиховете от Лука (Ури) доказват това. Дори днес, след период от две хиляди години яростното отхвърляне на Машиях от традиционните еврейски общности само доказва това твърдение.
Хората не вярват, не защото няма достатъчно доказателства, че Йешуа е Машиях, напротив, но те не вярват, защото сърцата им са закоравени. Същината на човешккото сърце е зла и заради това хората се противят на Бога.
Еремия 17: 9 Сърцето е измамливо повече от всичко, и е страшно болно; кой може да го познае?
Съвременната държава Израел е видяла толкова много велики чудеса през последните 60 години. Основаването на Държавата Израел е само едно от тях. Войната през 1948 е друго и Шест-дневната война е още едно, а има и много други. Дори до днес продължават да се случват чудеса, но повечето хора продължават да стоят в неверие, духовно слепи и глухи.
Псалм 81: 10 Аз съм Господ твоят Бог. Който те възведох из Египетската земя; отвори широко устата си, и ще ги изпълня. 11 Но людете Ми не послушаха гласа Ми; Израил не Ме искаше. 12 Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, за да ходят по своите си намерения. 13 Дано Ме бяха слушали людете Ми, да беше ходил Израил по Моите пътища! 14 Скоро бих покорил неприятелите им, и срещу противниците им бих обърнал ръката Си
Факта, че от основаването на модерната Държава Израел, не е имала истински мир е доказателство за закоравените сърца. Молете се за тях! Молете се, те да видят своя Машиях и да бъдат спасени!
Барух А’Шем,
Раби Яков Фарбер
Деварим / Второзаконие 26:20-29:8
Йешаяху / Исаия 60:1-22
Ма’Асеи Талмидим / Деяния на апостолите 7:30-36
Второзаконие 29: 1 Ето думите на завета, който Господ заповяда на Моисея да направи с израилтяните в Моавската земя, освен завета, който направи с тях в Хорив. 2 Моисей повика целия Израил и им каза: Вие видяхте всичко що направи Господ пред очите ви в Египетската земя, на Фараона и на всичките му слуги, и на цялата му земя; 3 големите изпитни, които очите ти видяха, знаменията и ония големи чудеса; 4 но до тоя ден Господ не ви даде сърце за да разбирате, очи за да виждате и уши за да слушате. 5 А Аз ви дадох за четиридесет години по пустинята, през което време дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ни на един от вас не овехтяха на ногата ти
Не всички, но много от децата на Израел бяха вече достатъчно възрастни, когато те напуснаха Мицраим (Египет), за да могат да запомнят великите чудеса, които Бог направи за тях, когато ги извеждаше от робството. Тези, които са били твърде малки, за да помнят научаваха от своите родители или от своите баби и дядовци. Но въпреки това, в случай, че не бяха запомнили, Моше им припомни, че докато сас китали в пустинята нито обувките, нито дрехите им се износиха, но им служиха през цялото време, докато бяха в пустинята.
Разбирате ли какво Бог казва на децата на Израел тук? Надявам се, че е така, защото може би Той го казва на тези, които са в Израел днес и дори на някой от нас, които четем този коментар, в този момент. Въпреки всичко, което Бог беше направил за децата на Израел, те все още не бяха схванали това и на Моше му се наложи да ги укорява заради затъпяването на сърцето им и липсата на вникване в нещата,че дори след всичко, което Бог беше направил, те все още не му се доверяваха. Той се надяваше, че те ще бъдат по-добри от техните майки и бащи, баби и дядовци, които поради неверитето си измряха в пустинята, докато остане само новото поколение. Разбирате ли?
Бих искал да проследим развитието на децата на Израел през историята, защото толкова често те просто не разбираха какво Бог прави за тях. Ние четем в тази параша как Моше ги укоряваше заради неверието им и заради липсата им на упование в Него. Хиляда години по-късно ние виждаме, че нищо не се е променило, защото още веднъж те чуват същите думи от друг пророк – Йешаяху (Исаия):
Исаия 6: 10 Направи да затлъстее сърцето на тия люде, и направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, да не би да гледат с очите си, и да слушат с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат та се изцелят.
Много пророци са се издигали преди и след Йешаяху, но децата на Израел все още не са разбрали.
Стотици години след Йешаяху, този път в Брит Хадаша (Подновения Завет) откриваме,ч е апостол Павел (рав. Шаул) казва на децата на Израел същите неща.
Римляни 11: 8 както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват".
Тъжно е, че дори двете хиляди ходини, които са минали от Павел до днес, ние все още казваме същите неща на децата на Израел, но те още не са го разбрали. Не е ли тъжно?
Дали Моше, Йешаяху, Шаул (Павел) казваха на Израел, че техните очи не виждат и техните уши не чуват, защото Бог е изключил сетивността и чувствителността им? Не те вече бяха изключени от самите тях, и всичките тези пророци и слуги на Бога казваха това, защото Бог искаше чувствителността на децата на Израел към Неговия глас да се възвърне.
Ако си спрял да чуваш Бог, поради закоравено сърце, защото си спрял да вярваш, тогава няма значение кой и какво ти говори за Бога и за Неговата истина. Няма да има значение, колко е красноречив един човек, когато ти говори Бесора Това (Евангелието) и дори няма да е от значение какви чудеса виждаш да се случват, защото ти все още ще имаш очи, които не виждат и уши, които не чуват.
Лука 16: 31 И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.
Представете си да обикаляте 40 години в пустинята без да ти овехтеят дрехите и без да ти се скъсат обувките. Сигурен съм, че хората може да кажат, че ако им се случи нещо такова днес, те ще повярват. Истината, обаче е, че те няма. Стиховете от Лука (Ури) доказват това. Дори днес, след период от две хиляди години яростното отхвърляне на Машиях от традиционните еврейски общности само доказва това твърдение.
Хората не вярват, не защото няма достатъчно доказателства, че Йешуа е Машиях, напротив, но те не вярват, защото сърцата им са закоравени. Същината на човешккото сърце е зла и заради това хората се противят на Бога.
Еремия 17: 9 Сърцето е измамливо повече от всичко, и е страшно болно; кой може да го познае?
Съвременната държава Израел е видяла толкова много велики чудеса през последните 60 години. Основаването на Държавата Израел е само едно от тях. Войната през 1948 е друго и Шест-дневната война е още едно, а има и много други. Дори до днес продължават да се случват чудеса, но повечето хора продължават да стоят в неверие, духовно слепи и глухи.
Псалм 81: 10 Аз съм Господ твоят Бог. Който те възведох из Египетската земя; отвори широко устата си, и ще ги изпълня. 11 Но людете Ми не послушаха гласа Ми; Израил не Ме искаше. 12 Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, за да ходят по своите си намерения. 13 Дано Ме бяха слушали людете Ми, да беше ходил Израил по Моите пътища! 14 Скоро бих покорил неприятелите им, и срещу противниците им бих обърнал ръката Си
Факта, че от основаването на модерната Държава Израел, не е имала истински мир е доказателство за закоравените сърца. Молете се за тях! Молете се, те да видят своя Машиях и да бъдат спасени!
Барух А’Шем,
Раби Яков Фарбер
ЖИВЕЙ В ЗЕМЯТА И ПОБЕДИ БОЖИИТЕ ВРАГОВЕ
Месианско послание
„Ти стоиш” и „Той отиде”
Деварим / Второзаконие 29:9-31:30
Йешаяху / Исаия 61:10-63:9
Ромим / Римляни 7:7-12
В параша Ницавим Бог иска на Израел да му стане много ясно, а това се отнася за всички нас, че Той иска те да спазват Неговите заповеди (мицвот) точно, както Той ги е заповядал и тогава всички те ще живеят добре.
Второзаконие 29: 29 Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон.
Няма съмнение, че има много неща, които Бог иска да ни открие, както е сигурно, че с нашия ограничен ум има много неща от Бога, които не бихме могли да разберем. Аз все още не мога да разбера, как Бог може да се изявява по различни начини, които са независими един от друг и в същото време да е продължава да бъде един Бог. Също така не разбирам напълно, защо Бог даде заповед за различните храни, които може и които не може да се ядат. Но въпреки, че не разбирам, точно тази параша ми казва, че аз дори не се нуждая да знам и да разбирам. Бог е запазил причината за себе Си. Но все пак Бог в тази параша ни казва, че всичко, което е записано в Тората, независимо дали го разбираме или не – трябва да го пазим и изпълняваме.
Второзаконие 29: 14 И аз не правя тоя завет и тая клетва само с вас,15 но както с ония, които днес стоят тук с нас пред Господа нашия Бог, така и с ония, които днес не са тук с нас;
Независимо, дали сме в земята на Израел или не, дали сме евреи или сме просто вярващи в Йешуа А’Машият (Месията) от нееврейски произход, то всичко, което Той е казал за децата на Израел се отнася и се прилага и за нас днес.
Земята, в която ние като вярващи в Йешуа сме влезнали е Божието Царство. Преди ние сме били извън това Царство, поради греха си. Днес чрез приемането на изкуплението (капора), което Йешуа направи, Той плати цената за нашия грях, поради което ние сме придобили достъп до Неговото царство и сме влезнали в земята, която Бог е приготвил за тези, които Го обичат. Но ние не трябва да забравяме, че в това Царство има Цар, който управлява над него. Бог ни казва, че Той е ревнив Цар, изискващ Цар, който ни е дал закона Си, правилата Си, които очаква ние да изпълняваме. Той също обаче е и благ, милостив и доброжелателен. Той обещава да ни благослови в земята Му, когато ние следваме Неговите заповеди, точно както обеща на децата на Израел, когато те влизаха в Ханаан, за да стане тя Ерец Израел.
Рабирате ли? Земята на Израел в Библията представляваше Божието Царство. Но това царство не е духовно, то е физическо и ние сме това царство. Това царство съществува и днес и всички вярващи в Йешуа А’Машиях представляват това царство. Днес то може да изглежда малко в сравнение със светското царство, но един ден то ще бъде единственото на земята. Тогава неговия цар Йешуа ще се завърне и ще царува и управлява от Неговия трон в Ерусалим.
В случай, че ние искам е да кажем, както много хора казват: „Не е възможно в днешния интензивен, модерен свят да изпълним всички изисквания на Бога”:
Второзаконие 30: 11 Понеже тая заповед, която днес ти заповядвам, не е много мъчна за тебе, нито е далеч. 12 Не е на небето та да кажеш: Кой ще се възкачи за нас на небето да ни я донесе, за да я чуем и да я изпълняваме? 13 Нито е оттатък морето та да кажеш: Кой ще премине морето за нас да ни я донесе, за да я чуем и да я изпълняваме? 14 Но думата е много близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти, за да я изпълняваш.
Нека да го разберем, пред Бога няма извинения!
Второзаконие 31: 3 Господ твоят Бог Той ще върви пред тебе; Той ще изтреби тия народи от пред тебе, и ти ще ги завладееш; и Исус, той ще върви пред тебе, според както Господ говори. 4 И Господ ще им направи така както направи на аморейските царе Сион и Ог, и на земята им, които изтреби. 5 Господ ще ги предаде вам; и вие да им сторите според всичките заповеди, които съм ви заповядал.
Децата на Израел щяха да срещнат съпротива при превземането на Земята. Това не беше разходка в парка. Там живееха ханаанците и хетите и те нямаше просто да пуснат децата на Израел да ги изгонят, без да се съпротивяват. Ние също ще имаме съпротива от враговете на Бога, които населяват тази планета заедно с нас. Корупция, аморалност, упадък, неверие и др. – всичко това ще застане срещу нас. Но както и на Израел Бог ни казва днес:
Второзаконие 31: 6 Бъдете силни и дързостни, не бойте се нито да се страхувате от тях; защото Господ твоят Бог Той е, Който върви пред тебе; не ще отстъпи от тебе нито ще те остави.
Нека да си научим урока от историята на Израел, защото както Бог се отнасяше към Израел, така ще се отнася и към нас. Така, че трябва да се поучим от техните грешки и да изпълняваме всичките Негови заповеди, за да можем да обитаваме дълго земята Му и да победим всички Негови врагове.
Барух А’Шем,
раби Яков Фарбер
„Ти стоиш” и „Той отиде”
Деварим / Второзаконие 29:9-31:30
Йешаяху / Исаия 61:10-63:9
Ромим / Римляни 7:7-12
В параша Ницавим Бог иска на Израел да му стане много ясно, а това се отнася за всички нас, че Той иска те да спазват Неговите заповеди (мицвот) точно, както Той ги е заповядал и тогава всички те ще живеят добре.
Второзаконие 29: 29 Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон.
Няма съмнение, че има много неща, които Бог иска да ни открие, както е сигурно, че с нашия ограничен ум има много неща от Бога, които не бихме могли да разберем. Аз все още не мога да разбера, как Бог може да се изявява по различни начини, които са независими един от друг и в същото време да е продължава да бъде един Бог. Също така не разбирам напълно, защо Бог даде заповед за различните храни, които може и които не може да се ядат. Но въпреки, че не разбирам, точно тази параша ми казва, че аз дори не се нуждая да знам и да разбирам. Бог е запазил причината за себе Си. Но все пак Бог в тази параша ни казва, че всичко, което е записано в Тората, независимо дали го разбираме или не – трябва да го пазим и изпълняваме.
Второзаконие 29: 14 И аз не правя тоя завет и тая клетва само с вас,15 но както с ония, които днес стоят тук с нас пред Господа нашия Бог, така и с ония, които днес не са тук с нас;
Независимо, дали сме в земята на Израел или не, дали сме евреи или сме просто вярващи в Йешуа А’Машият (Месията) от нееврейски произход, то всичко, което Той е казал за децата на Израел се отнася и се прилага и за нас днес.
Земята, в която ние като вярващи в Йешуа сме влезнали е Божието Царство. Преди ние сме били извън това Царство, поради греха си. Днес чрез приемането на изкуплението (капора), което Йешуа направи, Той плати цената за нашия грях, поради което ние сме придобили достъп до Неговото царство и сме влезнали в земята, която Бог е приготвил за тези, които Го обичат. Но ние не трябва да забравяме, че в това Царство има Цар, който управлява над него. Бог ни казва, че Той е ревнив Цар, изискващ Цар, който ни е дал закона Си, правилата Си, които очаква ние да изпълняваме. Той също обаче е и благ, милостив и доброжелателен. Той обещава да ни благослови в земята Му, когато ние следваме Неговите заповеди, точно както обеща на децата на Израел, когато те влизаха в Ханаан, за да стане тя Ерец Израел.
Рабирате ли? Земята на Израел в Библията представляваше Божието Царство. Но това царство не е духовно, то е физическо и ние сме това царство. Това царство съществува и днес и всички вярващи в Йешуа А’Машиях представляват това царство. Днес то може да изглежда малко в сравнение със светското царство, но един ден то ще бъде единственото на земята. Тогава неговия цар Йешуа ще се завърне и ще царува и управлява от Неговия трон в Ерусалим.
В случай, че ние искам е да кажем, както много хора казват: „Не е възможно в днешния интензивен, модерен свят да изпълним всички изисквания на Бога”:
Второзаконие 30: 11 Понеже тая заповед, която днес ти заповядвам, не е много мъчна за тебе, нито е далеч. 12 Не е на небето та да кажеш: Кой ще се възкачи за нас на небето да ни я донесе, за да я чуем и да я изпълняваме? 13 Нито е оттатък морето та да кажеш: Кой ще премине морето за нас да ни я донесе, за да я чуем и да я изпълняваме? 14 Но думата е много близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти, за да я изпълняваш.
Нека да го разберем, пред Бога няма извинения!
Второзаконие 31: 3 Господ твоят Бог Той ще върви пред тебе; Той ще изтреби тия народи от пред тебе, и ти ще ги завладееш; и Исус, той ще върви пред тебе, според както Господ говори. 4 И Господ ще им направи така както направи на аморейските царе Сион и Ог, и на земята им, които изтреби. 5 Господ ще ги предаде вам; и вие да им сторите според всичките заповеди, които съм ви заповядал.
Децата на Израел щяха да срещнат съпротива при превземането на Земята. Това не беше разходка в парка. Там живееха ханаанците и хетите и те нямаше просто да пуснат децата на Израел да ги изгонят, без да се съпротивяват. Ние също ще имаме съпротива от враговете на Бога, които населяват тази планета заедно с нас. Корупция, аморалност, упадък, неверие и др. – всичко това ще застане срещу нас. Но както и на Израел Бог ни казва днес:
Второзаконие 31: 6 Бъдете силни и дързостни, не бойте се нито да се страхувате от тях; защото Господ твоят Бог Той е, Който върви пред тебе; не ще отстъпи от тебе нито ще те остави.
Нека да си научим урока от историята на Израел, защото както Бог се отнасяше към Израел, така ще се отнася и към нас. Така, че трябва да се поучим от техните грешки и да изпълняваме всичките Негови заповеди, за да можем да обитаваме дълго земята Му и да победим всички Негови врагове.
Барух А’Шем,
раби Яков Фарбер
СПЕЧЕЛИ ДУШИ ЗА ЦАРСТВОТО
Месианско послание
Параша Йом Теруа (Рош А’Шана)
Деня на тръбите(Началото на Новата година)
Берешит/ Битие 21:1-30
Бамидбар / Числа 29:1-6
Шмуел Алеф / Първо Царе 1:1-2:10
Тесолониким Алеф / Първо Солунци 4:13-18
Тази седмица порцията от Тората има особенно значение, защото се чете специално на Рош А’Шана, еврейската нова година. Рош А’Шана е наименование дадено от равините на Йом Теруа, което всъщност е Библейското име на празника. Нашите мъдреци свързват Рош А’Шана с раждането на света. Днес на този ден по сингогите се чете Битие 21:1-30 – историята за раждането на Ицхак. Мъдреците свързват раждането на Ицхак с раждането на Израел. Точно тази история е постановено от равините да се чете още от около 500 година преди Христа. Това от своя страна е променило деня, в който се празнува раждането на света с дена, в който се е родил първия човек, за когото е можело да се каже, че се е родил „евреин”.
Докато четях парашата забелязах нещо, което ми направи силно впечатление, нещо, което както вярвам може да бъде от голямо значение предвид конфликта, който днес съществува в Израел.
Битие 21: 8 А като порасна детето, отбиха го; и в деня когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение. 9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива; 10 затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак. 11 Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му Исмаил. 12 Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство. 13 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо. 14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; даде й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее. 15 Но изчерпи се водата в меха; и майка му хвърли детето под един храст 16 и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака. 17 И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е. 18 Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.
Равините в миналото са избрали тази часто отТората да бъде четена на Йом Теруа, заради раждането на Ицхак, но отделяйки тези стихове от другуте можем да видим, че те представляват едно универсално посляние.
Както знаем, Бог повика Авраам да излезе от земята на идолопоклонството, за да стане първия монотеистично вярващ човек. То стиховете, които прочитаме виждаме, че Авраам не е само баща на евресйкия народ (Ицхак), но и на Ишмаел сина на Агар. Чрез сина си Ишмаел Авраам стана праотец и на арабските нации, както и чрез правнука си Исав (наречен Едом). Също така според някои равински митове, Авраам е и баща на Рим и по-късно на Християнската империя.
Забележителното тук е това, че никъде, в никой античен текст не се споменава за някой бог, който да е изобразен да говори, да обещава или да гледа благосклонно на някой, който не е от тези, които са избрани, още повече да е така настроен към някой, който е бил опредеелн да бъде исторически враг.
Значимото тук е, че Бог говори на Агар! От това ние можем да разберем, че в Библейски времена Бог не е говорил само на децата на Израел.
Нашият Бог създаде целия свят и създаде всички хора в света по Негов образ, не само избраните. Именно затова Той говори на всички хора и привлича цялото човечество към Себе Си.
Според евресйката традиция едно от най-уникалните неща в шатрата на Сара е било, че тя е имала отвори към четирите краища на света. Нашите мъдреци казват,ч е това е било, за да може тя да вижда пътниците, които се приближават от всяка посока. Но защо й е било необходимо това? Защото Писанията ни казват, че Сара и Авраам бяха хора, които печелеха души.
Битие 12: 5 Аврам взе жена си Сарайя, братанеца си Лот, всичкия имот, който бяха спечелили, и хората (на еврейски: неф’шим, което означава души), които бяха придобили в Харан, та излязоха, за да отидат в Ханаанската земя.
Този пасаж означава, че Авраам доведе много души, които да познават Единния Истинен Бог. Равинската традиция ни учи, че Авраам е правил това с мъжете, докато, Сара се е занимавала с жените. Как са правили това? Ние знаем, че Авраам е бил много гостоприемен човек, който често стоеше пред входа на шатъра си в очакване да премине някой. И в случай че той виждаше такива пътници, той се затичваше, посрещаше ги, поздравяваше и ги канеше да отседнат при него, докато Сара приготвяше изобилно храна за тях. Вярва се, че и двамата са използвали тези възможности, за да споделят вярата си в Истинския Бог. И дори днес храната е използвана като евангелизационен инструмент, например Алфа програмите.
В днешно време ние трябва да възстановим разбирането за шатрата на Сара. Ние трябва да занесем "Добрата вест" за Машиях Йешуа до всеки, който пресече пътя ни. Ние живеем във времето на Елул – време на евангелизиране. Целия свят трябва да узнае за Йешуа А’Машиях, особено нашите братовчеди арабите, които са забравили Бог на баща им Авраам. Бъди като Авраам, бъди като Сара и използвай своето гостоприемство за да спечелиш души за Царството на Бог.
Барух А’Шем,
раби Яков Фарбер
Параша Йом Теруа (Рош А’Шана)
Деня на тръбите(Началото на Новата година)
Берешит/ Битие 21:1-30
Бамидбар / Числа 29:1-6
Шмуел Алеф / Първо Царе 1:1-2:10
Тесолониким Алеф / Първо Солунци 4:13-18
Тази седмица порцията от Тората има особенно значение, защото се чете специално на Рош А’Шана, еврейската нова година. Рош А’Шана е наименование дадено от равините на Йом Теруа, което всъщност е Библейското име на празника. Нашите мъдреци свързват Рош А’Шана с раждането на света. Днес на този ден по сингогите се чете Битие 21:1-30 – историята за раждането на Ицхак. Мъдреците свързват раждането на Ицхак с раждането на Израел. Точно тази история е постановено от равините да се чете още от около 500 година преди Христа. Това от своя страна е променило деня, в който се празнува раждането на света с дена, в който се е родил първия човек, за когото е можело да се каже, че се е родил „евреин”.
Докато четях парашата забелязах нещо, което ми направи силно впечатление, нещо, което както вярвам може да бъде от голямо значение предвид конфликта, който днес съществува в Израел.
Битие 21: 8 А като порасна детето, отбиха го; и в деня когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение. 9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива; 10 затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак. 11 Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му Исмаил. 12 Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство. 13 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо. 14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; даде й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее. 15 Но изчерпи се водата в меха; и майка му хвърли детето под един храст 16 и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака. 17 И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е. 18 Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.
Равините в миналото са избрали тази часто отТората да бъде четена на Йом Теруа, заради раждането на Ицхак, но отделяйки тези стихове от другуте можем да видим, че те представляват едно универсално посляние.
Както знаем, Бог повика Авраам да излезе от земята на идолопоклонството, за да стане първия монотеистично вярващ човек. То стиховете, които прочитаме виждаме, че Авраам не е само баща на евресйкия народ (Ицхак), но и на Ишмаел сина на Агар. Чрез сина си Ишмаел Авраам стана праотец и на арабските нации, както и чрез правнука си Исав (наречен Едом). Също така според някои равински митове, Авраам е и баща на Рим и по-късно на Християнската империя.
Забележителното тук е това, че никъде, в никой античен текст не се споменава за някой бог, който да е изобразен да говори, да обещава или да гледа благосклонно на някой, който не е от тези, които са избрани, още повече да е така настроен към някой, който е бил опредеелн да бъде исторически враг.
Значимото тук е, че Бог говори на Агар! От това ние можем да разберем, че в Библейски времена Бог не е говорил само на децата на Израел.
Нашият Бог създаде целия свят и създаде всички хора в света по Негов образ, не само избраните. Именно затова Той говори на всички хора и привлича цялото човечество към Себе Си.
Според евресйката традиция едно от най-уникалните неща в шатрата на Сара е било, че тя е имала отвори към четирите краища на света. Нашите мъдреци казват,ч е това е било, за да може тя да вижда пътниците, които се приближават от всяка посока. Но защо й е било необходимо това? Защото Писанията ни казват, че Сара и Авраам бяха хора, които печелеха души.
Битие 12: 5 Аврам взе жена си Сарайя, братанеца си Лот, всичкия имот, който бяха спечелили, и хората (на еврейски: неф’шим, което означава души), които бяха придобили в Харан, та излязоха, за да отидат в Ханаанската земя.
Този пасаж означава, че Авраам доведе много души, които да познават Единния Истинен Бог. Равинската традиция ни учи, че Авраам е правил това с мъжете, докато, Сара се е занимавала с жените. Как са правили това? Ние знаем, че Авраам е бил много гостоприемен човек, който често стоеше пред входа на шатъра си в очакване да премине някой. И в случай че той виждаше такива пътници, той се затичваше, посрещаше ги, поздравяваше и ги канеше да отседнат при него, докато Сара приготвяше изобилно храна за тях. Вярва се, че и двамата са използвали тези възможности, за да споделят вярата си в Истинския Бог. И дори днес храната е използвана като евангелизационен инструмент, например Алфа програмите.
В днешно време ние трябва да възстановим разбирането за шатрата на Сара. Ние трябва да занесем "Добрата вест" за Машиях Йешуа до всеки, който пресече пътя ни. Ние живеем във времето на Елул – време на евангелизиране. Целия свят трябва да узнае за Йешуа А’Машиях, особено нашите братовчеди арабите, които са забравили Бог на баща им Авраам. Бъди като Авраам, бъди като Сара и използвай своето гостоприемство за да спечелиш души за Царството на Бог.
Барух А’Шем,
раби Яков Фарбер
ОЩЕ ЛИ СТОИШ В ГРЕХА?
Месианско послание
Послушай
Второзаконие 32:1-52
Осия 14:2-10
Йоил 2:11-27
Михей 7:18-20
Римляни 10:14-11:12
Второзаконие 32: 1 Слушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми. 2 Учението ми ще капе като дъжд; думата ми ще слезе като роса, като тънък дъжд на зеленище, и като пороен дъжд на трева. 3 Понеже ще провъзглася името на Господа, отдайте величие на нашия Бог. 4 Той е Канара; делата му са съвършени, защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; справедлив и прав е Той. 5 Те се развратиха; порокът им не подобава на Неговите чада; те са поколение извратено и криво. 6 Така ли въздавате Господу, люде глупави и неразумни? Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? - Той, Който те е създал и утвърдил.
Параша А’азину е песен, която Моше написа за децата на Израел (бней Исраел), която те да пеят и да декламират. Как занем, че това е песен? Ами беше ни казано в предишната параша миналата седмица.
Второзаконие 31: 22 И тъй, Моисей написа тая песен в същия ден, и научи израилтяните на нея. 23 А Господ заръча на Исуса Навиевия син, казвайки: Бъди силен и дързостен, защото ти ще въведеш израилтяните в земята, за която съм им се клел; и Аз ще бъда с тебе.
Това, което събуди интереса ми е стих 6, където Моше казва, „Не е ли Той твоя Баща (Ав), Който те изкупи? Той те направи и те утвърди.” Представям си колко странно са звучали тези думи в ушите на децата на Израел. Вероятно са си казвали, „Какво има предвид Моше, като казва, че Бог, нашия Баща ни е изкупил?” Факта, че Бог ги утвърди като народ и ги освободи от египетското робство, не бе трудно за разбиране, но да бъдат купени от Бога може би звучеше странно в ушите им
От детството им, на децата на Израел им беше казвано, че Бог ги е направил от пръстта на земята. Затова вероятно не разбираха, защо Той ще трябва да ги купува. Но Моше направи да им стане съвсем ясно чрез тази песен, че точно това се е случило – Бог купи децата на Израел! Сигурен съм, че много от нас, и по вероятно тези, които не са вярващи в Йешуа А’Машиях не разбират тази концепция за Бог, Който купува хора. За нашите уши това определено няма да звучи като освобождение, а по-скоро като преминаване от едно робство в друго.
Факт обаче е, че Бог купи децата на Израел и песента на Моше е точна! Той ги купи, или по-точно ги спечели като корист от битка. Но независимо от смисъла, който влагаме, врага на Израел и на Бога, в този случай Мицраим (Египет), имаше изискване за народа, който Бог беше отделил за Свой собствен народ, Неговото специално съкровище („сегула” на иврит). Египтяните ги третираха като роби и затова Бог трябваше да ги откупи от това робство.
Псалми 135: 4 Защото Господ избра Якова за Себе Си, Израиля за Свое собствено притежание.
Каква беше цената за тази покупка? Това беше смъртта на Фараон, смъртта на този, който имаше изискване за децата на Израел и който ги държеше като роби за собствените си цели. Ако човек може да види и разбере това, тогава ще може да разбере и приеме това, което Брит Хадаша (Новия завет) ни казва, че Йешуа А’Машиях, Бог, който дойде на земята като човешко същество, за да умре за нас и да ни откупи отново за Бога. Но този път Бог не откупи само децата на Израел, но целия свят. Защо, трябваше Той отново да ни откупува, след като сме били веднъж откупени? Истината е, че ние отново се продадохме самите себе си, но този път не на човеци, а на греха. Ние станахме роби на греха. По този начин ние всички продадохме душите си на дявола, на Сатана (което означава враг) и той започна да ни притежава като роби.
Йоан 8: 34 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.
Цар Соломон (Шломо А’Мелех) ни казва:
Еклисиаст 7: 20 Наистина няма праведен човек на земята, който да струва добро и да не греши.
Ние със собствените си действия се продадохме като роби, роби на греха. Но Бог, който толкова много ни обича искаше да ни изкупи обратно. Той искаше да изкупи обратно хората, които Той създаде както евреи, така и неевреи от сатана, който ги държеше в робство, чрез греха. Но за да може да приключи с тази транзакция, трябваше да има цена за откупването, трябваше да има нещо, с което да бъдат разменени нашите души. За децата на израел във времето на Моше, беше Фараон и неговата армия, за целия свят (евреи и неевреи) днес е Йешуа А’Машиях.
Евреи 2: 14 И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола, 15 и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство.
Йешуа, А’Машиях е тази откупна цена; Той е размяната за нашите души. Неговата смърт плати за нас и за нашия грях, така че сатана да няма повече изискване към нас. Бог самия стана тази цена във формата на Йешуа А’Машиях. Йешуа беше едновременно и копувач и продавач. Йешуа ни освободи, за да можем да служим на Бога в дух и истина.
Галатяни 5: 1 Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.
Ако още не сте приели Йешуа А’Машияй като ваш спасител то тогава вие сте още роби на греха. Тогава значението и цената на Неговата смърт не се отнася за вас. ЗАщо не приемете Йешуа, като свой спасител и не станете част от тази изкупителна и освободителна транзакция, която Бог издейства за вас?!!
Барух А’Шем,
раби Яков Фарбер
Послушай
Второзаконие 32:1-52
Осия 14:2-10
Йоил 2:11-27
Михей 7:18-20
Римляни 10:14-11:12
Второзаконие 32: 1 Слушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми. 2 Учението ми ще капе като дъжд; думата ми ще слезе като роса, като тънък дъжд на зеленище, и като пороен дъжд на трева. 3 Понеже ще провъзглася името на Господа, отдайте величие на нашия Бог. 4 Той е Канара; делата му са съвършени, защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; справедлив и прав е Той. 5 Те се развратиха; порокът им не подобава на Неговите чада; те са поколение извратено и криво. 6 Така ли въздавате Господу, люде глупави и неразумни? Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? - Той, Който те е създал и утвърдил.
Параша А’азину е песен, която Моше написа за децата на Израел (бней Исраел), която те да пеят и да декламират. Как занем, че това е песен? Ами беше ни казано в предишната параша миналата седмица.
Второзаконие 31: 22 И тъй, Моисей написа тая песен в същия ден, и научи израилтяните на нея. 23 А Господ заръча на Исуса Навиевия син, казвайки: Бъди силен и дързостен, защото ти ще въведеш израилтяните в земята, за която съм им се клел; и Аз ще бъда с тебе.
Това, което събуди интереса ми е стих 6, където Моше казва, „Не е ли Той твоя Баща (Ав), Който те изкупи? Той те направи и те утвърди.” Представям си колко странно са звучали тези думи в ушите на децата на Израел. Вероятно са си казвали, „Какво има предвид Моше, като казва, че Бог, нашия Баща ни е изкупил?” Факта, че Бог ги утвърди като народ и ги освободи от египетското робство, не бе трудно за разбиране, но да бъдат купени от Бога може би звучеше странно в ушите им
От детството им, на децата на Израел им беше казвано, че Бог ги е направил от пръстта на земята. Затова вероятно не разбираха, защо Той ще трябва да ги купува. Но Моше направи да им стане съвсем ясно чрез тази песен, че точно това се е случило – Бог купи децата на Израел! Сигурен съм, че много от нас, и по вероятно тези, които не са вярващи в Йешуа А’Машиях не разбират тази концепция за Бог, Който купува хора. За нашите уши това определено няма да звучи като освобождение, а по-скоро като преминаване от едно робство в друго.
Факт обаче е, че Бог купи децата на Израел и песента на Моше е точна! Той ги купи, или по-точно ги спечели като корист от битка. Но независимо от смисъла, който влагаме, врага на Израел и на Бога, в този случай Мицраим (Египет), имаше изискване за народа, който Бог беше отделил за Свой собствен народ, Неговото специално съкровище („сегула” на иврит). Египтяните ги третираха като роби и затова Бог трябваше да ги откупи от това робство.
Псалми 135: 4 Защото Господ избра Якова за Себе Си, Израиля за Свое собствено притежание.
Каква беше цената за тази покупка? Това беше смъртта на Фараон, смъртта на този, който имаше изискване за децата на Израел и който ги държеше като роби за собствените си цели. Ако човек може да види и разбере това, тогава ще може да разбере и приеме това, което Брит Хадаша (Новия завет) ни казва, че Йешуа А’Машиях, Бог, който дойде на земята като човешко същество, за да умре за нас и да ни откупи отново за Бога. Но този път Бог не откупи само децата на Израел, но целия свят. Защо, трябваше Той отново да ни откупува, след като сме били веднъж откупени? Истината е, че ние отново се продадохме самите себе си, но този път не на човеци, а на греха. Ние станахме роби на греха. По този начин ние всички продадохме душите си на дявола, на Сатана (което означава враг) и той започна да ни притежава като роби.
Йоан 8: 34 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.
Цар Соломон (Шломо А’Мелех) ни казва:
Еклисиаст 7: 20 Наистина няма праведен човек на земята, който да струва добро и да не греши.
Ние със собствените си действия се продадохме като роби, роби на греха. Но Бог, който толкова много ни обича искаше да ни изкупи обратно. Той искаше да изкупи обратно хората, които Той създаде както евреи, така и неевреи от сатана, който ги държеше в робство, чрез греха. Но за да може да приключи с тази транзакция, трябваше да има цена за откупването, трябваше да има нещо, с което да бъдат разменени нашите души. За децата на израел във времето на Моше, беше Фараон и неговата армия, за целия свят (евреи и неевреи) днес е Йешуа А’Машиях.
Евреи 2: 14 И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола, 15 и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство.
Йешуа, А’Машиях е тази откупна цена; Той е размяната за нашите души. Неговата смърт плати за нас и за нашия грях, така че сатана да няма повече изискване към нас. Бог самия стана тази цена във формата на Йешуа А’Машиях. Йешуа беше едновременно и копувач и продавач. Йешуа ни освободи, за да можем да служим на Бога в дух и истина.
Галатяни 5: 1 Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.
Ако още не сте приели Йешуа А’Машияй като ваш спасител то тогава вие сте още роби на греха. Тогава значението и цената на Неговата смърт не се отнася за вас. ЗАщо не приемете Йешуа, като свой спасител и не станете част от тази изкупителна и освободителна транзакция, която Бог издейства за вас?!!
Барух А’Шем,
раби Яков Фарбер
КАКВО ОЗНАЧАВА, „ДА СЕ БОИШ ОТ ГОСПОДА”?
Осмият ден на събранието
Второзаконие 14:22-16:17
Числа 29:35-30:1
3 Царе 8:54-9:1
Марко 12:28-34
На този Шабат е „Осмият ден на събранието”, въпреки че Шемини Ацерет е включен в празнуването на Сукот, не е част от празника. Това е самостоятелен празничен ден.
Числа 29: 35 На осмия ден да имате тържествено събрание и да не работите никаква слугинска работа;
На този празничен ден се чете специална порция от Тората. Аз искам да разгледаме следния пасаж:
Второзаконие 14: 22 Непременно да даваш десетък от всичките си произведения, които си посеял, които нивата ти произвежда всяка година. 23 И десетъкът от житото си, от виното си и от маслото си, и първородните от говедата си и от овците си да ядеш пред Господа твоя Бог, на мястото, което избере за да настани Името Си там; за да се научиш да се боиш всякога от Господа твоя Бог.
Какво отношение има даването на десятък към страха от Бога? Отговорът е много прост. Ако не даваме десятък, то не се боим от Него, след като Той ни е заповядал да го правим. За да разберем какво означава това, нека да погледнем какво Писанията ни казват за страха от Бога.
Има много видове страх, които се свързват с Бога. Има вид страх от Бога, който не произхожда от Него и се нарича суеверие. Повечето пъти хората са суеверни, поради страх от наказание или от Божието осъждение. Суеверните хора често придават на определени предмети определени сили, например „ръката” (хамаш), която се носи от евреите, за да ги пази от зло или „Корницело”- носено от италианците по същата причина. Суеверието също така кара хората да правят неща или да избягват да правят други, като например да избягват да преминават под стълби или да не счупят огледало. Нито едно от тези неща не произхожда от Бога, нито пък Той има нещо общо с тях. Въпреки това, суеверните хора свързват тези дейности с това, че Бог ще вдигне защитата си от техния живот. Суеверието във всичките му форми е необосновано и свързано с невежество относно Бога.
Има и истински страх от Бога. Този страх кара човека да внимава да не се противопоставя на Бога или да Го оскърбява, поради което прави всичко възможно да живее според Неговите заповеди и да постъпва според Неговата воля. Това е здравословен страх, който демонстрира почит, благоговение и уважение към Бог и Неговото Слово. Думите почит, благоговение и уважение, когато се използват в Писанието, могат да бъдат синоним на „здравословен страх”. В Писанието ни се казва, че децата трябва да се боят от (уважават) родителите си.
Левит 19: 3 Да се боите всеки от майка си и от баща си; и съботите Ми да пазите. Аз съм Господ вашият Бог.
Сърпугите трябва да уважават техните съпрузи.
Ефесяни 5: 33 Но и вие, всеки до един, да люби своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си.
Слугите - техните господари.
Ефесяни 6: 5 Слуги, покорявайте се на господарите си по плът със страх и трепет, в простотата на сърцето си, като към Христа.
Трябва да ви предупредя, за да може да имаме съвършено здравословен страх от Бога, трябва също така да обичаме Бог. Страхът и любовта трябва да съществуват заедно, за да могат и двете да бъдат здравословни и да можем да угаждаме и служим на Бога. Същото се прилага към съпругите, децата и слугите (в съвременните термини – работници, служители).
Псалм 111: 10 Началото на мъдростта е страх от Господа; всички, които се управляват по Него, са благоразумни; Неговата хвала трае до века.
Така че какво отношение има даването на една десета част от доходите ни за Бога с научаването да имаме страх от Него? Даването на десятък е нещо, което ние се нуждаем да се научим да правим. Оствени на нашето собствено, егоистично, себеслужещо си „себе”, ние определено не бихме участвали, нито служили с нашите пари. Но ако се научим да бъдем верни в десятъците си в съчетание с покорството на другите заповеди на Бога, тогава ще видим, как Бог ни възнаграждава с духовни, материални и финансови благословения.
Малахия 3: 10 Донесете всичките десетъци във влагалището, за да има храна в дома Ми и опитайте Ме сега за това, казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него.
Страха от Бога има съвсем различно значение за невярващите (тези, които нямат лично взаимоотношение с Йешуа А’Машиях ). За тях страха от Бога е да бъдат суеверни, което от своя страна им дава добра причина да са спохождани от страхове, че ще бъдат наказани. Те са така, защото нямат изкупление за греховете си, а делата, на който и да е човек не са достатъчни да го изкупят от греха му. Така че един ден те ще трябва да застанат пред Бога и Той със сигурност ще ги порицае.
Матей 10: 28 Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от оногова, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла.
Въпреки че има неоспорими доказателства, както в Писанието, така и в историята, че Йешуа е обещания Машиях едновременно за евреи и езичници, днес повечето хора и от двете групи отказват да Го приемат. Именно затова те имат разбираема причина да са суеверни и да се страхуват от наказание. Този вид страх от Бога в повечето случаи не води до покаяние и спасение. По-скоро кара хората да се скрият от Бога или отново и отново да отричат Неговото съществуване.
Псалм 14:1 Безумният рече в сърцето си: „Няма Бог”. Поквариха се; сториха развалени дела; няма кой да прави добро.
Вярвам, че никой от вас, който чете това послание, не се крие от Бога, нито отрича Неговото съществуване. Вярвам, че не сте безумни.
Барух А’Шем,
раби Яков Фарбер
Второзаконие 14:22-16:17
Числа 29:35-30:1
3 Царе 8:54-9:1
Марко 12:28-34
На този Шабат е „Осмият ден на събранието”, въпреки че Шемини Ацерет е включен в празнуването на Сукот, не е част от празника. Това е самостоятелен празничен ден.
Числа 29: 35 На осмия ден да имате тържествено събрание и да не работите никаква слугинска работа;
На този празничен ден се чете специална порция от Тората. Аз искам да разгледаме следния пасаж:
Второзаконие 14: 22 Непременно да даваш десетък от всичките си произведения, които си посеял, които нивата ти произвежда всяка година. 23 И десетъкът от житото си, от виното си и от маслото си, и първородните от говедата си и от овците си да ядеш пред Господа твоя Бог, на мястото, което избере за да настани Името Си там; за да се научиш да се боиш всякога от Господа твоя Бог.
Какво отношение има даването на десятък към страха от Бога? Отговорът е много прост. Ако не даваме десятък, то не се боим от Него, след като Той ни е заповядал да го правим. За да разберем какво означава това, нека да погледнем какво Писанията ни казват за страха от Бога.
Има много видове страх, които се свързват с Бога. Има вид страх от Бога, който не произхожда от Него и се нарича суеверие. Повечето пъти хората са суеверни, поради страх от наказание или от Божието осъждение. Суеверните хора често придават на определени предмети определени сили, например „ръката” (хамаш), която се носи от евреите, за да ги пази от зло или „Корницело”- носено от италианците по същата причина. Суеверието също така кара хората да правят неща или да избягват да правят други, като например да избягват да преминават под стълби или да не счупят огледало. Нито едно от тези неща не произхожда от Бога, нито пък Той има нещо общо с тях. Въпреки това, суеверните хора свързват тези дейности с това, че Бог ще вдигне защитата си от техния живот. Суеверието във всичките му форми е необосновано и свързано с невежество относно Бога.
Има и истински страх от Бога. Този страх кара човека да внимава да не се противопоставя на Бога или да Го оскърбява, поради което прави всичко възможно да живее според Неговите заповеди и да постъпва според Неговата воля. Това е здравословен страх, който демонстрира почит, благоговение и уважение към Бог и Неговото Слово. Думите почит, благоговение и уважение, когато се използват в Писанието, могат да бъдат синоним на „здравословен страх”. В Писанието ни се казва, че децата трябва да се боят от (уважават) родителите си.
Левит 19: 3 Да се боите всеки от майка си и от баща си; и съботите Ми да пазите. Аз съм Господ вашият Бог.
Сърпугите трябва да уважават техните съпрузи.
Ефесяни 5: 33 Но и вие, всеки до един, да люби своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си.
Слугите - техните господари.
Ефесяни 6: 5 Слуги, покорявайте се на господарите си по плът със страх и трепет, в простотата на сърцето си, като към Христа.
Трябва да ви предупредя, за да може да имаме съвършено здравословен страх от Бога, трябва също така да обичаме Бог. Страхът и любовта трябва да съществуват заедно, за да могат и двете да бъдат здравословни и да можем да угаждаме и служим на Бога. Същото се прилага към съпругите, децата и слугите (в съвременните термини – работници, служители).
Псалм 111: 10 Началото на мъдростта е страх от Господа; всички, които се управляват по Него, са благоразумни; Неговата хвала трае до века.
Така че какво отношение има даването на една десета част от доходите ни за Бога с научаването да имаме страх от Него? Даването на десятък е нещо, което ние се нуждаем да се научим да правим. Оствени на нашето собствено, егоистично, себеслужещо си „себе”, ние определено не бихме участвали, нито служили с нашите пари. Но ако се научим да бъдем верни в десятъците си в съчетание с покорството на другите заповеди на Бога, тогава ще видим, как Бог ни възнаграждава с духовни, материални и финансови благословения.
Малахия 3: 10 Донесете всичките десетъци във влагалището, за да има храна в дома Ми и опитайте Ме сега за това, казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него.
Страха от Бога има съвсем различно значение за невярващите (тези, които нямат лично взаимоотношение с Йешуа А’Машиях ). За тях страха от Бога е да бъдат суеверни, което от своя страна им дава добра причина да са спохождани от страхове, че ще бъдат наказани. Те са така, защото нямат изкупление за греховете си, а делата, на който и да е човек не са достатъчни да го изкупят от греха му. Така че един ден те ще трябва да застанат пред Бога и Той със сигурност ще ги порицае.
Матей 10: 28 Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от оногова, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла.
Въпреки че има неоспорими доказателства, както в Писанието, така и в историята, че Йешуа е обещания Машиях едновременно за евреи и езичници, днес повечето хора и от двете групи отказват да Го приемат. Именно затова те имат разбираема причина да са суеверни и да се страхуват от наказание. Този вид страх от Бога в повечето случаи не води до покаяние и спасение. По-скоро кара хората да се скрият от Бога или отново и отново да отричат Неговото съществуване.
Псалм 14:1 Безумният рече в сърцето си: „Няма Бог”. Поквариха се; сториха развалени дела; няма кой да прави добро.
Вярвам, че никой от вас, който чете това послание, не се крие от Бога, нито отрича Неговото съществуване. Вярвам, че не сте безумни.
Барух А’Шем,
раби Яков Фарбер
БОГ МОЖЕ ДА ВИ ДАДЕ НОВО СЪРЦЕ
Месианско послание
Битие 1:1-6:8
1 Царе 20:18-42
Йоан 1:1-5
Битие 6: 5 И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло, 6 разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си. 7 И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох, - човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, - понеже се разкаях, че ги създадох.
Смятам, че аз съм обикновен и нормален човек, но понякога се стряскам от мислите, които идват в главата ми. Например, може да говоря с някого и изведнъж, без предупреждение ужасни мисли ми идват на ум. Разбира се аз веднага ги подчинявам на Йешуа А’Машиях, но можете ли да си представите какво би било, ако всички можехме да четем мислите на другите? Просто си помислете, какво би било, ако хората можеха да ни видят такива, каквито сме, а не такива, каквито се стараем да изглеждаме, нито такива, каквито си мислим, че сме. Много страшничко, нали? Какво, ако все пак беше възможно? Какво биха си мислили хората за нас тогава?
Нашите мисли са истинското ни „аз” и Бог може винаги да вникне в нашите сърца. Ако това, което е в сърцето ни е гняв, отмъстителност, омраза, завист или каквото и да е друго зло, тогава Бог ни вижда като такива. Той чува мислите ни. Той ни вижда такива, каквито сме.
1 Летописи 28: 9 И ти, сине мой Соломоне, познавай Бога на баща си, и служи Му с цяло сърце и с драговолна душа; защото Господ изпитва всичките сърца; и знае всичките помисли на ума; ако Го търсиш, Той ще бъде намерен от тебе; но ако Го оставиш, ще те отхвърли за винаги.
Ние не можем да излъжем Бога. Той вижда директно в сърцето. Ние трябва да отидем далеч отвъд нашата политическа коректност и нашата фалшива любезност и да се вгледаме в отношението на сърцата ни, защото това е, което Бог гледа, и това е, което Той съди.
Ако някой ни засипва с нападки или ни използва, какво се ражда в ума ни? Тези мисли, са истинското ни „аз”. Ако някой ни оскърби, ние можем да останем тихи и се въздържим, но вътре в нас нещо ни изгаря и иска да му върнем оскърблението. Ето това е истинското ни „аз”.
За да бъдем честни с Бога е необходимо да изпитваме всички мисли, които минават през главата ни. Така можем да разпознаем, дали това е истинското ни „аз”, защото това е, което Той вижда.
Еремия 17: 9 Сърцето е измамливо повече от всичко, и е страшно болно; кой може да го познае? 10 Аз, Господ, изпитвам сърцето, опитвам вътрешностите, за да въздам всекиму според постъпките му, и според плода на делата му.
Тук Бог ни казва, че това, което е в сърцето ни, това сме самите ние и че без Неговата Божествена намеса, нашите сърца са най-измамливото нещо на света. Всъщност нищо и никой не може да ни излъже така, както може да ни измами собственото ни сърце. И не стига това, че сърцето ни е измамливо, но и отчайващо порочно. Това означава, че никой от нас не е наследил доброта. Ако някой е добър и морален човек, то това е, защото той постъпва под действието на ограничения и на страх от последствията, за които неговите родители са му казали или поради последствията, които може да дойдат от неспазването на определен закон. И в двата случая, това е само външно ограничение. Единствения начин да бъдеш вътрешно добър и морален човек е да бъдеш вярващ в Йешуа А’Машиях.
Исаия 64: 6 Защото всички станахме като човек нечист, и всичката ни правда е като омърсена дреха; ние всички вехнем като лист, и нашите беззакония ни завличат както вятъра.
Не мисля, че може да бъде казано по-ясно. Оценката на Бога за нашата ситуация, когато сме отделени от трансформиращата сила на Руах А’Кодеш (Святия Дух), който ни дава ново сърце и който написва Тората на сърцето ни! Може да си мислим, че сме добри личности, човечни и религиозни, праведни личности, достойни за святост. За Бога, обаче нашата правда е като мръсна дрипа. Това е само, защото без Святия Дух мотивите ни не са от Бога, поради това ние сме измамени от сърцето ни и затова Бог казва в Писанието, че сърцето е много измамливо и отчайващо порочно.
Езекиил 36: 26 Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и, като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце.
Ако сме вярващи в Йешуа А’Машиях, тогава Бог работи в това, което Той нарича наше сърце. Той е направил обиталище в онази част от нас, в която според Него се взимат решенията за живота ни. В резултат на това, Бог е в процес на препрограмиране на сърцето ни, който отнема целия ни живот. Това е, защото светът желае да бъдем по неговите стандарти, а Словото на Бог да ни променя по стандартите на Бога и постоянно има битка между двете.
Римляни 12: 2 И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.
Думата „обновяване” означава нещо старо да бъде сменено с ново. Това означава, че изборите, които ежедневно правим и които в миналото сме правили, за да задоволяваме собствените си желания, сега да бъдат заменени с избори, които да угаждат на Бога. За да може това да се случи, Святият Дух трябва да положи Словото на Бог в мястото, където се взимат решенията. Божият Дух написва Тората директно върху сърцето ни, за да можем да взимаме правилните решения. Той буквално променя сърцата ни.
Докато не променим мотивите на сърцата си, няма да се променим. Бог заплати за нашия грях, така че да можем да живеем в победа, но решенията, които взимаме в живота си определят дали ние ще ходим в тази победа.
Ако ти не си го направил до сега, покани Йешуа А’Машиях в твоя живот, така че Бог да ти даде ново сърце.
Барух А’Шем,
раби Яков Фарбер
Битие 1:1-6:8
1 Царе 20:18-42
Йоан 1:1-5
Битие 6: 5 И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло, 6 разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си. 7 И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох, - човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, - понеже се разкаях, че ги създадох.
Смятам, че аз съм обикновен и нормален човек, но понякога се стряскам от мислите, които идват в главата ми. Например, може да говоря с някого и изведнъж, без предупреждение ужасни мисли ми идват на ум. Разбира се аз веднага ги подчинявам на Йешуа А’Машиях, но можете ли да си представите какво би било, ако всички можехме да четем мислите на другите? Просто си помислете, какво би било, ако хората можеха да ни видят такива, каквито сме, а не такива, каквито се стараем да изглеждаме, нито такива, каквито си мислим, че сме. Много страшничко, нали? Какво, ако все пак беше възможно? Какво биха си мислили хората за нас тогава?
Нашите мисли са истинското ни „аз” и Бог може винаги да вникне в нашите сърца. Ако това, което е в сърцето ни е гняв, отмъстителност, омраза, завист или каквото и да е друго зло, тогава Бог ни вижда като такива. Той чува мислите ни. Той ни вижда такива, каквито сме.
1 Летописи 28: 9 И ти, сине мой Соломоне, познавай Бога на баща си, и служи Му с цяло сърце и с драговолна душа; защото Господ изпитва всичките сърца; и знае всичките помисли на ума; ако Го търсиш, Той ще бъде намерен от тебе; но ако Го оставиш, ще те отхвърли за винаги.
Ние не можем да излъжем Бога. Той вижда директно в сърцето. Ние трябва да отидем далеч отвъд нашата политическа коректност и нашата фалшива любезност и да се вгледаме в отношението на сърцата ни, защото това е, което Бог гледа, и това е, което Той съди.
Ако някой ни засипва с нападки или ни използва, какво се ражда в ума ни? Тези мисли, са истинското ни „аз”. Ако някой ни оскърби, ние можем да останем тихи и се въздържим, но вътре в нас нещо ни изгаря и иска да му върнем оскърблението. Ето това е истинското ни „аз”.
За да бъдем честни с Бога е необходимо да изпитваме всички мисли, които минават през главата ни. Така можем да разпознаем, дали това е истинското ни „аз”, защото това е, което Той вижда.
Еремия 17: 9 Сърцето е измамливо повече от всичко, и е страшно болно; кой може да го познае? 10 Аз, Господ, изпитвам сърцето, опитвам вътрешностите, за да въздам всекиму според постъпките му, и според плода на делата му.
Тук Бог ни казва, че това, което е в сърцето ни, това сме самите ние и че без Неговата Божествена намеса, нашите сърца са най-измамливото нещо на света. Всъщност нищо и никой не може да ни излъже така, както може да ни измами собственото ни сърце. И не стига това, че сърцето ни е измамливо, но и отчайващо порочно. Това означава, че никой от нас не е наследил доброта. Ако някой е добър и морален човек, то това е, защото той постъпва под действието на ограничения и на страх от последствията, за които неговите родители са му казали или поради последствията, които може да дойдат от неспазването на определен закон. И в двата случая, това е само външно ограничение. Единствения начин да бъдеш вътрешно добър и морален човек е да бъдеш вярващ в Йешуа А’Машиях.
Исаия 64: 6 Защото всички станахме като човек нечист, и всичката ни правда е като омърсена дреха; ние всички вехнем като лист, и нашите беззакония ни завличат както вятъра.
Не мисля, че може да бъде казано по-ясно. Оценката на Бога за нашата ситуация, когато сме отделени от трансформиращата сила на Руах А’Кодеш (Святия Дух), който ни дава ново сърце и който написва Тората на сърцето ни! Може да си мислим, че сме добри личности, човечни и религиозни, праведни личности, достойни за святост. За Бога, обаче нашата правда е като мръсна дрипа. Това е само, защото без Святия Дух мотивите ни не са от Бога, поради това ние сме измамени от сърцето ни и затова Бог казва в Писанието, че сърцето е много измамливо и отчайващо порочно.
Езекиил 36: 26 Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и, като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце.
Ако сме вярващи в Йешуа А’Машиях, тогава Бог работи в това, което Той нарича наше сърце. Той е направил обиталище в онази част от нас, в която според Него се взимат решенията за живота ни. В резултат на това, Бог е в процес на препрограмиране на сърцето ни, който отнема целия ни живот. Това е, защото светът желае да бъдем по неговите стандарти, а Словото на Бог да ни променя по стандартите на Бога и постоянно има битка между двете.
Римляни 12: 2 И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.
Думата „обновяване” означава нещо старо да бъде сменено с ново. Това означава, че изборите, които ежедневно правим и които в миналото сме правили, за да задоволяваме собствените си желания, сега да бъдат заменени с избори, които да угаждат на Бога. За да може това да се случи, Святият Дух трябва да положи Словото на Бог в мястото, където се взимат решенията. Божият Дух написва Тората директно върху сърцето ни, за да можем да взимаме правилните решения. Той буквално променя сърцата ни.
Докато не променим мотивите на сърцата си, няма да се променим. Бог заплати за нашия грях, така че да можем да живеем в победа, но решенията, които взимаме в живота си определят дали ние ще ходим в тази победа.
Ако ти не си го направил до сега, покани Йешуа А’Машиях в твоя живот, така че Бог да ти даде ново сърце.
Барух А’Шем,
раби Яков Фарбер
ПРИЕМ ЗА ХРИСТИЯНСКИ ЛИДЕРИ
На 28 декември израелският президент Шимон Перес даде прием за християнски лидери в резиденцията си в Ерусалим, като им пожела Щастлива Нова Година и Честито Рождество Христово. Сред присъстващите бяха гръцкият патриарх в Eрусалим Теофил III, латинският патриарх в Ерусалим Фуад Туал, архиепископът на арменската църква Арис Ширваниян, гръко-католическият архиепископ Елиас Шакур и др.
По време на приема Перес каза: „Израел има отговорността да гарантира на всеки вярващ правото да се моли на своя Бог. Израел се е посветил да защитава светите места на всяка религия.” По-нататък той каза: „Знам, че между нас има някои различия, но има и много прилики. Като цяло вярвам, че събралите се тук религиозни и духовни лидери съставляват лагер на мира.”
Призивите на Перес за мир бяха подкрепени от Теофил III, както и от други лидери, които изтъкнаха, че мирът е от първостепенна важност. Те се въздържаха да осъждат Израел, вероятно от почит към повода, по който бяха се събрали – идването в света на Княза на мира!
“И внезапно, заедно с ангела, се намери множество небесно воинство, което хвалеше Бога, казвайки: Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение” (Лука 2:13-14).
В Месията, Лони Мингс
По време на приема Перес каза: „Израел има отговорността да гарантира на всеки вярващ правото да се моли на своя Бог. Израел се е посветил да защитава светите места на всяка религия.” По-нататък той каза: „Знам, че между нас има някои различия, но има и много прилики. Като цяло вярвам, че събралите се тук религиозни и духовни лидери съставляват лагер на мира.”
Призивите на Перес за мир бяха подкрепени от Теофил III, както и от други лидери, които изтъкнаха, че мирът е от първостепенна важност. Те се въздържаха да осъждат Израел, вероятно от почит към повода, по който бяха се събрали – идването в света на Княза на мира!
“И внезапно, заедно с ангела, се намери множество небесно воинство, което хвалеше Бога, казвайки: Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение” (Лука 2:13-14).
В Месията, Лони Мингс
ИЗРАЕЛ ПРОДЪЛЖАВА СТРОИТЕЛСТВОТО С БЪРЗИ ТЕМПОВЕ
На 28 декември министерството на строителството обяви, че Израел планува да построи почти 700 нови апартамента в източен Ерусалим. Това предизвика критики от много страни, включително и от страна на поддръжниците на Израел, които смятат, че строителството в заселищата е пречка пред мира. Спорът за Източен Ерусалим е най-взривоопасният въпрос в израелско-палестинския конфликт. Палестинците изискват Източен Ерусалим да бъде столица на бъдещата им държава и смятат еврейските квартали за заселища. Израел, от друга страна, счита целия град за своя вечна столица, което той всъщност е.
Министър-председателят Бинямин Нетаняху наскоро обяви замразяване на новото строителство в Западния бряг, с надеждата за подновяване на мирния процес. Но това решение не включва Източен Ерусалим.
"Ние правим разграничение между Западния бряг и Ерусалим ", заяви правителственият говорител Марк Регев. "Ерусалим е столицата ни и остава такава." Министерството на строителството заяви, че са одобрени общо 692 нови апартамента в три съществуващи вече еврейски квартали, населени с няколко хиляди души.
Израел не смята кварталите на източен Ерусалим за заселища. Той си възвърна източната част на града по време на Шестдневната война от 1967 г. и веднага присъедини района към столицата. Международната общност не признава анексирането. Независимо от факта, че отношенията с администрацията на Обама се затоплят през последните седмици, обявяването на строителството на нови апартаменти поставя израелското правителство в положение на сблъсък с правителството на САЩ.
От само себе си се разбира, че това предизвика гнева на палестинците. "Ние осъждаме израелската политика за продължаване дейността в заселищата и се надяваме това да отвори очите на администрацията на САЩ и други членове на международната общност", заяви палестинският държавник Саеб Ерекат. Това обаче звучи несъстоятелно, защото онези, които не познават ситуацията в Близкия изток осъзнават, че това, което палестинците наистина искат, не е "справедлив дял" от тортата, а цялата торта. И онези от тях, които са радикални мюсюлмани, не ще се спрат пред нищо, за да го получат.
Министър-председателят Бинямин Нетаняху наскоро обяви замразяване на новото строителство в Западния бряг, с надеждата за подновяване на мирния процес. Но това решение не включва Източен Ерусалим.
"Ние правим разграничение между Западния бряг и Ерусалим ", заяви правителственият говорител Марк Регев. "Ерусалим е столицата ни и остава такава." Министерството на строителството заяви, че са одобрени общо 692 нови апартамента в три съществуващи вече еврейски квартали, населени с няколко хиляди души.
Израел не смята кварталите на източен Ерусалим за заселища. Той си възвърна източната част на града по време на Шестдневната война от 1967 г. и веднага присъедини района към столицата. Международната общност не признава анексирането. Независимо от факта, че отношенията с администрацията на Обама се затоплят през последните седмици, обявяването на строителството на нови апартаменти поставя израелското правителство в положение на сблъсък с правителството на САЩ.
От само себе си се разбира, че това предизвика гнева на палестинците. "Ние осъждаме израелската политика за продължаване дейността в заселищата и се надяваме това да отвори очите на администрацията на САЩ и други членове на международната общност", заяви палестинският държавник Саеб Ерекат. Това обаче звучи несъстоятелно, защото онези, които не познават ситуацията в Близкия изток осъзнават, че това, което палестинците наистина искат, не е "справедлив дял" от тортата, а цялата торта. И онези от тях, които са радикални мюсюлмани, не ще се спрат пред нищо, за да го получат.
"ЗА МЕН Е УДОВОЛСТВИЕ ДА СЛУЖА НА БОГА"
Това бяха думите на Яков Тайтел, заподозрян в извършването на атентата в дома на сем. Ортиз преди година и половина, в който почти бе убит Ами Ортиз. Каква ирония, че и мюсюлмани, и ортодоксални евреи вярват, че служат на Бога, като убиват хора.
Според информацията на уебстраницата на Ами Ортиз, заподозреният, който бе арестуван, не е виновен само за опита за убийство на сем. Ортиз, но и вероятно носи вина за серия убийства и атентати през последните 12 години. Полицията, която дълго време не правеше нищо по случая, сега се опитва да открие връзката между Тайтел и други убийства, сред които и убийствата на двама полицая в йорданската долина преди 8 месеца. Този случай предизвика много вълнения в Израел и мнозина се питат как е възможно службите за сигурност да не успеят да заловят убиеца по-рано. Освен това бе арестуван и друг заподозрян в съучастничество в престъпленията на Тайтел.
Интересното е, че на записа от камерата от дома на сем. Ортиз може да се види как Тайтел доставя бомбата. На записа се вижда как Тайтел се качва по стълбите, стига до предпазната врата, която той прескача, защото не успява да отвори, и поставя бомбата на пода. Както знаем, след това домашната помощница на семейството намира бомбата и я внася вътре. Ами я намира на масата, опакована като подарък, и се опитва да го отвори след което бомбата експлодира.
Израелците казват, че Ами Ортиз вероятно е "израелецът, който най-тежко е пострадал от еврейския тероризъм". В съда скоро ще започне дълга съдебна битка с голяма публичност, поради което сем. Ортиз ще са признателни за молитвите ви. Лея Ортиз казва: "Семейството ни се нуждае от много молитва и подкрепа, за да можем да устоим до край и Тайтел да получи присъда, равностойна на извършеното от него деяние срещу Ами и другите му жертви".
Това, разбира се, не е единственият случай, в който вярващи в Йешуа в Израел са преследвани заради вярата си. Въпреки че в повечето случаи не става въпрос за насилие от такъв калибър, вярващите в Арад и на други места са подложени на системни гонения. Исус каза: "В този свят ще имате скърб, но дерзайте Аз победих света" (Йоан 16:33).
Според информацията на уебстраницата на Ами Ортиз, заподозреният, който бе арестуван, не е виновен само за опита за убийство на сем. Ортиз, но и вероятно носи вина за серия убийства и атентати през последните 12 години. Полицията, която дълго време не правеше нищо по случая, сега се опитва да открие връзката между Тайтел и други убийства, сред които и убийствата на двама полицая в йорданската долина преди 8 месеца. Този случай предизвика много вълнения в Израел и мнозина се питат как е възможно службите за сигурност да не успеят да заловят убиеца по-рано. Освен това бе арестуван и друг заподозрян в съучастничество в престъпленията на Тайтел.
Интересното е, че на записа от камерата от дома на сем. Ортиз може да се види как Тайтел доставя бомбата. На записа се вижда как Тайтел се качва по стълбите, стига до предпазната врата, която той прескача, защото не успява да отвори, и поставя бомбата на пода. Както знаем, след това домашната помощница на семейството намира бомбата и я внася вътре. Ами я намира на масата, опакована като подарък, и се опитва да го отвори след което бомбата експлодира.
Израелците казват, че Ами Ортиз вероятно е "израелецът, който най-тежко е пострадал от еврейския тероризъм". В съда скоро ще започне дълга съдебна битка с голяма публичност, поради което сем. Ортиз ще са признателни за молитвите ви. Лея Ортиз казва: "Семейството ни се нуждае от много молитва и подкрепа, за да можем да устоим до край и Тайтел да получи присъда, равностойна на извършеното от него деяние срещу Ами и другите му жертви".
Това, разбира се, не е единственият случай, в който вярващи в Йешуа в Израел са преследвани заради вярата си. Въпреки че в повечето случаи не става въпрос за насилие от такъв калибър, вярващите в Арад и на други места са подложени на системни гонения. Исус каза: "В този свят ще имате скърб, но дерзайте Аз победих света" (Йоан 16:33).
“ОБЛАЧНО С ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ЯДРЕНИ ОРЪЖИЯ”
На 27 декември в-к „Ерусалим Пост” публикува статия на журналиста Бари Рубин, в която той прави интересна оценка на региона, включвайки теми като сигурността на Израел, изгледи за мир, отношенията със САЩ и с палестинците. Той посочва, че небето над Близкия изток често е покрито с облаци, но това не винаги означава дъжд. Той заключава, че положението, в което се намира Израел днес, не е толкова зле. Някои от изводите, които прави са следните:
* Потенциалният сблъсък със САЩ е избегнат, вероятно до края на мандата на президента Обама. Повечето от уроците, които САЩ получиха в региона – доколкото са ги научили – са в полза на Израел и показват, че Израел е готов да подпомогне усилията на САЩ, като в същото време демонстрират колко е трудно да се постигне мир и колко малко отсрещната страна (палестинците) e готовa да сътрудничи. Според него вероятността за сближаване между САЩ и Иран, или Сирия е унищожена поради липсата на готовност за сътрудничество от другата страна.
* На повърхността положението на Израел не изглежда добро, но от много страни Израел се ползва с подкрепа. Правителствата на Франция, Германия и Италия са положително настроени, докато „приемливо” позитивният режим във Великобритания скоро ще бъде сменен от нов, който ще е по-предразположен към Израел. Според Бари Рубин.
* Въпреки реториката, палестинските лидери са в общи линии доволни от статуквото. Техните стратегии да принудят Израел на отстъпки без да дадат нищо в замяна, ги карат да се чувстват самодоволни, но без изгледи за успех. Според Бари Рубин опасността „Хамас” да поемe властта и в Западния бряг е отминала. Икономическото положение в Западния бряг е по-добро от всякога и лидерите на ПВ предпочитат да не подновяват насилието. Това не е състояние на „нирвана”, но не е зле.
* „Хизбула” не желае нова война тази година, като вместо това се стреми да нанася отмъстителни терористични атаки по границата на Ливан с Израел. „Хамас” вероятно все още се възстановява от операцията в Газа в началото на 2009 г. (външните наблюдатели не осъзнават степента, до която нейните бойци се уплашиха, криейки се зад цивилни граждани, но лидерите на „Хамас” са наясно с това).
* Въпреки че международната финансова криза удари и Израел, страната бе предпазена от голяма част от негативните последствия повече отколкото се надявахме. Нововъведенията и високите технологии в областта на науката, медицината и селското стопанство напредват изключително бързо.
* Правителството на Израел се ползва с подкрепата на много голяма част от народа. Изглежда че след много неквалифицирани и „изобретателни” планове, които не дадоха никакъв резултат, израелското правителство най-после е поело правилната посока. По стандартите на Израел правителството се ползва с голяма степен на национално доверие.
* И на последно място Бари Рубин посочва, че Иран все още не разполага с ядрени оръжия. В същото време той заявява, че липсва реален натиск от страна на САЩ върху Иран и че администрацията на Обама не се кани да направи нещо по въпроса. Той смята, че до края на годината (2009) ще стане ясно, че санкциите не дават резултат. Според него 2010 ще е решаващата година, за да бъде спрян Иран.
* Потенциалният сблъсък със САЩ е избегнат, вероятно до края на мандата на президента Обама. Повечето от уроците, които САЩ получиха в региона – доколкото са ги научили – са в полза на Израел и показват, че Израел е готов да подпомогне усилията на САЩ, като в същото време демонстрират колко е трудно да се постигне мир и колко малко отсрещната страна (палестинците) e готовa да сътрудничи. Според него вероятността за сближаване между САЩ и Иран, или Сирия е унищожена поради липсата на готовност за сътрудничество от другата страна.
* На повърхността положението на Израел не изглежда добро, но от много страни Израел се ползва с подкрепа. Правителствата на Франция, Германия и Италия са положително настроени, докато „приемливо” позитивният режим във Великобритания скоро ще бъде сменен от нов, който ще е по-предразположен към Израел. Според Бари Рубин.
* Въпреки реториката, палестинските лидери са в общи линии доволни от статуквото. Техните стратегии да принудят Израел на отстъпки без да дадат нищо в замяна, ги карат да се чувстват самодоволни, но без изгледи за успех. Според Бари Рубин опасността „Хамас” да поемe властта и в Западния бряг е отминала. Икономическото положение в Западния бряг е по-добро от всякога и лидерите на ПВ предпочитат да не подновяват насилието. Това не е състояние на „нирвана”, но не е зле.
* „Хизбула” не желае нова война тази година, като вместо това се стреми да нанася отмъстителни терористични атаки по границата на Ливан с Израел. „Хамас” вероятно все още се възстановява от операцията в Газа в началото на 2009 г. (външните наблюдатели не осъзнават степента, до която нейните бойци се уплашиха, криейки се зад цивилни граждани, но лидерите на „Хамас” са наясно с това).
* Въпреки че международната финансова криза удари и Израел, страната бе предпазена от голяма част от негативните последствия повече отколкото се надявахме. Нововъведенията и високите технологии в областта на науката, медицината и селското стопанство напредват изключително бързо.
* Правителството на Израел се ползва с подкрепата на много голяма част от народа. Изглежда че след много неквалифицирани и „изобретателни” планове, които не дадоха никакъв резултат, израелското правителство най-после е поело правилната посока. По стандартите на Израел правителството се ползва с голяма степен на национално доверие.
* И на последно място Бари Рубин посочва, че Иран все още не разполага с ядрени оръжия. В същото време той заявява, че липсва реален натиск от страна на САЩ върху Иран и че администрацията на Обама не се кани да направи нещо по въпроса. Той смята, че до края на годината (2009) ще стане ясно, че санкциите не дават резултат. Според него 2010 ще е решаващата година, за да бъде спрян Иран.
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ УВЕРЯВА ИЗРАЕЛ В ПОДКРЕПАТА СИ
Така или иначе, добрата новина е, че много британски граждани осъзнават проблема и външният министър на Великобритания Дейвид Милибанд обяви, че страната му няма да толерира подобно отношение към високопоставени израелски граждани. В изявление наскоро, направено след среща с израелския посланик в Кралството, Милибанд каза, че британският закон, позволяващ на съдиите да издават заповеди за арест на чуждестранни граждани без предварителна информация или консултация с прокурор, трябва да бъде преосмислен. Той каза, че британското правителство е решено да не позволи издаването на заповеди за арест за държавници от ранга на Ливни.
„Израел е стратегически партньор и близък приятел на Обединеното кралство”, каза Милибанд. „Ние ще защитаваме и развиваме тези взаимоотношения. Израелските лидери – както лидерите на други страни – трябва да могат да посещават страната ни и да провеждат диалог с британското правителство.”
В допълнение на това Милибанд се обади на Ливни и заяви, че е шокиран от заповедта за арест и обеща да се заеме с проблема незабавно. Ливни каза, че не приема заповедта като лична обида, но като нещо, което засяга целия Израел. Тя добави, че това е и в ущърб на усилията за съвместни действия срещу индивиди, представляващи заплаха за сигурността на двете държави.
Изглежда, че отговорът на въпроса, с който започнахме, е: „Не, Англия не е сред враговете на Израел.” Но ако клоненето към лявото пространство и ислямските тенденции продължат както досега и мюсюлманите придобиват все по-голямо влияние в английското общество, Великобритания може да се събуди един ден като ислямска държава. Когато и ако това се случи, тя може наистина да се окаже сред враговете на Израел.
„Израел е стратегически партньор и близък приятел на Обединеното кралство”, каза Милибанд. „Ние ще защитаваме и развиваме тези взаимоотношения. Израелските лидери – както лидерите на други страни – трябва да могат да посещават страната ни и да провеждат диалог с британското правителство.”
В допълнение на това Милибанд се обади на Ливни и заяви, че е шокиран от заповедта за арест и обеща да се заеме с проблема незабавно. Ливни каза, че не приема заповедта като лична обида, но като нещо, което засяга целия Израел. Тя добави, че това е и в ущърб на усилията за съвместни действия срещу индивиди, представляващи заплаха за сигурността на двете държави.
Изглежда, че отговорът на въпроса, с който започнахме, е: „Не, Англия не е сред враговете на Израел.” Но ако клоненето към лявото пространство и ислямските тенденции продължат както досега и мюсюлманите придобиват все по-голямо влияние в английското общество, Великобритания може да се събуди един ден като ислямска държава. Когато и ако това се случи, тя може наистина да се окаже сред враговете на Израел.
Израел - анализ на събитията
ЯНУАРИ 2010/ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5770
Месечно издание от Ерусалим
"Истина бе това, което чух в Моята земя..." (3Царе 10:6)
“А Авесалом каза на Хусая: Това ли е благостта ти към приятеля ти? Защо не отиде с приятеля си?” (2 Царе16:17).
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ – ПРИЯТЕЛ ИЛИ ВРАГ?
Тези от нас, които винаги са уважавали Великобритания, нейния народ и институции, бяха шокирани от посоката, която изглежда Кралството наскоро пое. Вече в продължение на много години Англия е отворила вратите си за хиляди мюсюлмани, които наводняват Великобритания, като че ли са бежанци в резултат на някаква война. Постепенно бяха построени редица джамии, включително и в бивши църкви; беше разрешено въвеждането на закона шария, който дори бе наложен в някои райони и всеки четвърти по улиците вече носи бурка или джалабия. Британски политически лидери (това се отнася и за американските лидери) очевидно са слепи за тактиките на исляма, който изпраща млади семейства или неженени мюсюлмани в чужбина, за да се заселят, да създадат големи семейства и така да започнат да упражняват натиск върху институциите на тази страна, като крайната им цел е да завладеят тази страна отвътре.
Сега Англия отиде и по-далеч и позволи на мюсюлманите – и по-конкретно на „Хамас” – да повлияе на британските съдии до толкова, че да променят законите на кралството в ущърб на Израел и израелските граждани. Много израелски войници и политици избягват да пътуват до Англия поради заплахи за арест. Адвокати, които работят за палестински активисти през последните години, са си поставили за цел да арестуват израелски политици и военни фигури по силата на „международната юрисдикция”. Този неясен правов термин позволява на съдии да издават заповеди за арест на чужди държавници на посещение в Англия по обвинения във военни престъпления в конфликти на чужда територия. (Тази правова тактика в последствие може да се обърне срещу Обама или Путин, например.)
Последната мишена на тoзи законов трик е Ципи Ливни, бившият външен министър на Израел и настоящ лидер на опозицията, която непоколебимо защитава операцията на Израел срещу „Хамас”в ивицата Газа през януари 2009. Наскоро бе оповестено, че Ливни е отменила планирано посещение в Англия, тъй като тайно е била издадена заповед за нейния арест.
Месечно издание от Ерусалим
"Истина бе това, което чух в Моята земя..." (3Царе 10:6)
“А Авесалом каза на Хусая: Това ли е благостта ти към приятеля ти? Защо не отиде с приятеля си?” (2 Царе16:17).
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ – ПРИЯТЕЛ ИЛИ ВРАГ?
Тези от нас, които винаги са уважавали Великобритания, нейния народ и институции, бяха шокирани от посоката, която изглежда Кралството наскоро пое. Вече в продължение на много години Англия е отворила вратите си за хиляди мюсюлмани, които наводняват Великобритания, като че ли са бежанци в резултат на някаква война. Постепенно бяха построени редица джамии, включително и в бивши църкви; беше разрешено въвеждането на закона шария, който дори бе наложен в някои райони и всеки четвърти по улиците вече носи бурка или джалабия. Британски политически лидери (това се отнася и за американските лидери) очевидно са слепи за тактиките на исляма, който изпраща млади семейства или неженени мюсюлмани в чужбина, за да се заселят, да създадат големи семейства и така да започнат да упражняват натиск върху институциите на тази страна, като крайната им цел е да завладеят тази страна отвътре.
Сега Англия отиде и по-далеч и позволи на мюсюлманите – и по-конкретно на „Хамас” – да повлияе на британските съдии до толкова, че да променят законите на кралството в ущърб на Израел и израелските граждани. Много израелски войници и политици избягват да пътуват до Англия поради заплахи за арест. Адвокати, които работят за палестински активисти през последните години, са си поставили за цел да арестуват израелски политици и военни фигури по силата на „международната юрисдикция”. Този неясен правов термин позволява на съдии да издават заповеди за арест на чужди държавници на посещение в Англия по обвинения във военни престъпления в конфликти на чужда територия. (Тази правова тактика в последствие може да се обърне срещу Обама или Путин, например.)
Последната мишена на тoзи законов трик е Ципи Ливни, бившият външен министър на Израел и настоящ лидер на опозицията, която непоколебимо защитава операцията на Израел срещу „Хамас”в ивицата Газа през януари 2009. Наскоро бе оповестено, че Ливни е отменила планирано посещение в Англия, тъй като тайно е била издадена заповед за нейния арест.
ИЗРАЕЛ – ЖЕРТВЕНОТО АГНЕ НА СВЕТОВНИЯ МИР?
В светлината на продължаващия натиск върху Израел да се поддаде на исканията на нациите да отстъпи територията си и липсата на подкрепа за освобождаването на Гилад Шалит, става все по-ясно, че никога няма да има по човешки постигнат мир за Израел.
Не обяви ли премиерът Нетаняху едностранно "спиране на строителството" както и премахването на редица КПП-та като жест на добра воля? Отговорът от страна на ПВ – "неприемливо", САЩ – "разумно начало", ЕС – "ами Ерусалим"?
Не само, че ПВ счита жестът на Израел за неприемлив, но и Махмуд Аббас обяви, че няма да има повече преговори, докато територията на Израел не се върне до границите от 1967 г.!
Какво е особеното в границите от 1967 г.? Абсолютно нищо! Това е просто мястото, където боевете спряха през 1967г. върху територията, която преди това Йордания бе присъединила към своята. Неинформитаните хора смятат, че това е територия, която Израел е „откраднал” от палестинците. Това се използва като прикритие, за да се постави Израел в положение, в което няма да има никаква надежда за оцеляване като нация. Всички световни политици знаят това, защото е много лесно да се изчисли реално защитимата територия, която ще остане за Израел, ако Газа се свърже с Юдея и Самария.
Световните сили като че ли нямат търпение да пожертват Израел в чест на нефтения арабски "Молох". Трагедията е там, че Израел търпи удари и отвътре от страна на лявото политическо пространство, където вече няма страх от Бога. Всеки мислещ човек би потреперал при асоциацията с Псалм 83, особено стих 4: "Рекох: Елате да ги изтребим, за да не са народ, и да се не споменава вече името на Израел."
СТРАТЕГИЧЕСКИ МОЛИТВЕНИ ТОЧКИ:
* МОЛЕТЕ СЕ Църквата да осъзнае това, което е пророкувано в Библията и да предприеме действия.
* МОЛЕТЕ СЕ за смелите семейства в Хеврон, Гуш Ецион и в Самария, които са прегърнали Божиите обещания към предците им.
* МОЛЕТЕ СЕза тези, които са преследвани от своите "братя-християни" заради позицията си в подкрепа на Израел.
* МОЛЕТЕ СЕизраелската армия да продължи да бъде бдителна за Господа и да държи враговете на Израел надалеч – особено в светлината на ядрените амбиции на Иран.
* МОЛЕТЕ СЕза полицаите, които често прилагат прекомерна сила спрямо заселниците в Юдея и Самария, но не обръщат внимание на арабите, които тероризират еврейски градове и села.
* МОЛЕТЕ СЕБог да обърне сърцата на израелските политически лидери към себе си.
В Месията,
Франк и Карен Селч
Не обяви ли премиерът Нетаняху едностранно "спиране на строителството" както и премахването на редица КПП-та като жест на добра воля? Отговорът от страна на ПВ – "неприемливо", САЩ – "разумно начало", ЕС – "ами Ерусалим"?
Не само, че ПВ счита жестът на Израел за неприемлив, но и Махмуд Аббас обяви, че няма да има повече преговори, докато територията на Израел не се върне до границите от 1967 г.!
Какво е особеното в границите от 1967 г.? Абсолютно нищо! Това е просто мястото, където боевете спряха през 1967г. върху територията, която преди това Йордания бе присъединила към своята. Неинформитаните хора смятат, че това е територия, която Израел е „откраднал” от палестинците. Това се използва като прикритие, за да се постави Израел в положение, в което няма да има никаква надежда за оцеляване като нация. Всички световни политици знаят това, защото е много лесно да се изчисли реално защитимата територия, която ще остане за Израел, ако Газа се свърже с Юдея и Самария.
Световните сили като че ли нямат търпение да пожертват Израел в чест на нефтения арабски "Молох". Трагедията е там, че Израел търпи удари и отвътре от страна на лявото политическо пространство, където вече няма страх от Бога. Всеки мислещ човек би потреперал при асоциацията с Псалм 83, особено стих 4: "Рекох: Елате да ги изтребим, за да не са народ, и да се не споменава вече името на Израел."
СТРАТЕГИЧЕСКИ МОЛИТВЕНИ ТОЧКИ:
* МОЛЕТЕ СЕ Църквата да осъзнае това, което е пророкувано в Библията и да предприеме действия.
* МОЛЕТЕ СЕ за смелите семейства в Хеврон, Гуш Ецион и в Самария, които са прегърнали Божиите обещания към предците им.
* МОЛЕТЕ СЕза тези, които са преследвани от своите "братя-християни" заради позицията си в подкрепа на Израел.
* МОЛЕТЕ СЕизраелската армия да продължи да бъде бдителна за Господа и да държи враговете на Израел надалеч – особено в светлината на ядрените амбиции на Иран.
* МОЛЕТЕ СЕза полицаите, които често прилагат прекомерна сила спрямо заселниците в Юдея и Самария, но не обръщат внимание на арабите, които тероризират еврейски градове и села.
* МОЛЕТЕ СЕБог да обърне сърцата на израелските политически лидери към себе си.
В Месията,
Франк и Карен Селч
БОЛКАТА НА ИЗРАЕЛ
Често се чудя как бих се чувствал, ако знам, че Създателят на Вселената ме е избрал чрез предците ми преди много години, за да изпълня Неговия план. Това е нещо изключително! Когато обаче осъзная, че поради този избор ще се превърна в обект на омраза за целия свят, в мен биха се появили някои сериозни съмнения. Всъщност безброй евреи през вековете са се борили с този въпрос. Вероятно най-лесното разрешение да се справиш с причинената болка е да бъдеш асимилиран с хората, сред които живееш.
Скептици, араби и антисемити многократно обвиняват евреите, че са самозванци и дори християни им казват, че Бог е приключил с тях и ги е сменил с по-нов модел! Някои академични среди пък обвиняват евреите, че "са фалшифицирали историята и идентичността си" и специалисти по религия твърдят, че евреите са заимствали "закона" си от други народи около тях – ханаанци, халдейци, финикийци и др.
Наскоро арабите започнаха да твърдят, въпреки всички доказателства за противоположното, че в Юдея и Ерусалим никога не е имало евреи и че двата Храма, за които се говори в Библията никога не са съществували. Според тях древните евреи са били всъщност араби и палестинци!
Не мога да не си задавам въпроса, мислейки си за еврейския народ, какво стои зад тази омраза, която е насочена срещу тях в продължение на хиляди години? Те са обвинявани, че са фалшифицирали историята си, но защо да го правят и така сами да си причинят толкова страдания? Защо един народ да си навлече толкова страдание, ако същестуването му е базирано на лъжа? Възможно ли е всичко това да е поради факта, че еврейският народ е единственото живо доказателство за изхода от Египет, за даването на заповедите на планината Синай и за съществуването на Твореца?
Това, че еврейският народ продължава да съществува въпреки войните, погромите, гоненията, инквизицията и изпитанията противно на очакванията, е доказателство за народите, че Бог е реален. Ето защо омразата към еврейския живот не е нищо друго освен прикрита омраза към Живия Бог!
СТРАТЕГЧЕСКИ МОЛИТВЕНИ ТОЧКИ
* МОЛЕТЕ СЕ светът да осъзнае, че Богът на Израел не е изоставил народа Си. Псалм 14:1-2; Еремия 31:31-37
* МОЛЕТЕ СЕ Бог да укрепи народа Си за делото, за което ги е избрал, когато призова патриарсите. Битие 15:1-7
* МОЛЕТЕ СЕравините в Израел да не отслабват и да продължават да водят народа към живот в праведност въпреки тежките обстоятелства.
Скептици, араби и антисемити многократно обвиняват евреите, че са самозванци и дори християни им казват, че Бог е приключил с тях и ги е сменил с по-нов модел! Някои академични среди пък обвиняват евреите, че "са фалшифицирали историята и идентичността си" и специалисти по религия твърдят, че евреите са заимствали "закона" си от други народи около тях – ханаанци, халдейци, финикийци и др.
Наскоро арабите започнаха да твърдят, въпреки всички доказателства за противоположното, че в Юдея и Ерусалим никога не е имало евреи и че двата Храма, за които се говори в Библията никога не са съществували. Според тях древните евреи са били всъщност араби и палестинци!
Не мога да не си задавам въпроса, мислейки си за еврейския народ, какво стои зад тази омраза, която е насочена срещу тях в продължение на хиляди години? Те са обвинявани, че са фалшифицирали историята си, но защо да го правят и така сами да си причинят толкова страдания? Защо един народ да си навлече толкова страдание, ако същестуването му е базирано на лъжа? Възможно ли е всичко това да е поради факта, че еврейският народ е единственото живо доказателство за изхода от Египет, за даването на заповедите на планината Синай и за съществуването на Твореца?
Това, че еврейският народ продължава да съществува въпреки войните, погромите, гоненията, инквизицията и изпитанията противно на очакванията, е доказателство за народите, че Бог е реален. Ето защо омразата към еврейския живот не е нищо друго освен прикрита омраза към Живия Бог!
СТРАТЕГЧЕСКИ МОЛИТВЕНИ ТОЧКИ
* МОЛЕТЕ СЕ светът да осъзнае, че Богът на Израел не е изоставил народа Си. Псалм 14:1-2; Еремия 31:31-37
* МОЛЕТЕ СЕ Бог да укрепи народа Си за делото, за което ги е избрал, когато призова патриарсите. Битие 15:1-7
* МОЛЕТЕ СЕравините в Израел да не отслабват и да продължават да водят народа към живот в праведност въпреки тежките обстоятелства.
Молитвено писмо на стражата
ЯНУАРИ 2010 /ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5770
“На стражата си ще застана, ще се изправя на кулата и ще внимавам
да видя какво ще ми говори Той, и какво да отговоря на изобличителя
си.” (Авакум 2:1)
"Покойната велика израелска държава"
…. е заглавие на книгата на Аарон Клайн, публикувана през април 2009 г. Клайн е директор на ерусалимския отдел в новинарската агенция WorldNet Daily и е експерт по политическия живот в Израел. Заглавието на книгата е заимствано от книгата на Хал Линдзи "Великата покойна планета Земя", публикувана през 1970 г. Най-важната разлика между двете книги е, че книгата на Линдзи е базирана върху противоречиви тълкувания на т.нар. пророчества за "последното време", докато книгата на Клайн има за солидна основа жестоката реалност на живота в Израел.
Тази реалност се изразява в това, че настойчивото ляво крило на политическия живот в Израел – ако и понякога лидерите му да се смятат за десни – е поставило оцеляването на нацията, по човешки казано, на карта.
Най-голямата грешка на политиците (израелски и други) е да приемат, че Израел е като всички останали нации и че Земята на Израел – Ерец Исраел – е просто още едно парче земя на планетата.
Изглежда, че болшинството от самите евреи не са осъзнали какво означава да бъдат нация, отделена за Божиите цели. Въпреки уроците и което е още по-тежко – ужасите на Холокоста, голяма част от евреите по света все още вярват, че светът ще ги приеме, ако "играят по правилата". Така, както елинистите по времето на Макавеите бяха готови да продадат братята си евреи на гърците, така и евреите с леви убеждения са готови, ако не и нетърпеливи, да се откажат от библейското си наследство, включително и Храмовия хълм, в името на въображаем мир и глобалната икономика.
Свят може да ни се завие, като гледаме как един след друг израелски политици ходят от врата на врата при световни лидери, предлагайки един или друг план за това как да угодят на света. Например израелският премиер Нетаняху обяви спиране на строителството в Юдея и Самария, без каквито и да е отстъпки или ангажираност от страна на ПВ. Кметът на Ерусалим Нир Баркат отиде още по-далеч като обяви, че възнамерява със задна дата да узакони голяма част от незаконните арабски домове в източен Ерусалим. (Аруц 7, 13.12.09)
На 14.12.09 в-к "Ерусалим Пост" съобщи, че "ежедневно ционистки активисти в Еврейския университет са подложени на тормоз от страна на студенти с леви убеждения, които ги сравняват с Хитлер и Ку Клукс Клан."
Християнският свят трябва да се поучи от историята и да осъзнае, че битката за оцеляването на Божия народ е война, която се води от древността и която в крайна сметка ще погълне всички, които не са на Божията страна. А Божията страна е винаги в подкрепа на Израел.
СТРАТЕГИЧЕСКИ МОЛИТВЕНИ ТОЧКИ:
* МОЛЕТЕ СЕ Израел да осъзнае отговорността, която Бог е дал на тази нация да бъде светлина на народите. /li>
* МОЛЕТЕ СЕ Бог да премахне стремежа на много евреи да се асимилират и да бъдат като нациите около тях
* МОЛЕТЕ СЕхристияните да се събудят за факта, че дължим спасението си на еврейския Месия и не можем да бъдем безразлични към страданието на еврейския народ. Римляни 11:29-31
“На стражата си ще застана, ще се изправя на кулата и ще внимавам
да видя какво ще ми говори Той, и какво да отговоря на изобличителя
си.” (Авакум 2:1)
"Покойната велика израелска държава"
…. е заглавие на книгата на Аарон Клайн, публикувана през април 2009 г. Клайн е директор на ерусалимския отдел в новинарската агенция WorldNet Daily и е експерт по политическия живот в Израел. Заглавието на книгата е заимствано от книгата на Хал Линдзи "Великата покойна планета Земя", публикувана през 1970 г. Най-важната разлика между двете книги е, че книгата на Линдзи е базирана върху противоречиви тълкувания на т.нар. пророчества за "последното време", докато книгата на Клайн има за солидна основа жестоката реалност на живота в Израел.
Тази реалност се изразява в това, че настойчивото ляво крило на политическия живот в Израел – ако и понякога лидерите му да се смятат за десни – е поставило оцеляването на нацията, по човешки казано, на карта.
Най-голямата грешка на политиците (израелски и други) е да приемат, че Израел е като всички останали нации и че Земята на Израел – Ерец Исраел – е просто още едно парче земя на планетата.
Изглежда, че болшинството от самите евреи не са осъзнали какво означава да бъдат нация, отделена за Божиите цели. Въпреки уроците и което е още по-тежко – ужасите на Холокоста, голяма част от евреите по света все още вярват, че светът ще ги приеме, ако "играят по правилата". Така, както елинистите по времето на Макавеите бяха готови да продадат братята си евреи на гърците, така и евреите с леви убеждения са готови, ако не и нетърпеливи, да се откажат от библейското си наследство, включително и Храмовия хълм, в името на въображаем мир и глобалната икономика.
Свят може да ни се завие, като гледаме как един след друг израелски политици ходят от врата на врата при световни лидери, предлагайки един или друг план за това как да угодят на света. Например израелският премиер Нетаняху обяви спиране на строителството в Юдея и Самария, без каквито и да е отстъпки или ангажираност от страна на ПВ. Кметът на Ерусалим Нир Баркат отиде още по-далеч като обяви, че възнамерява със задна дата да узакони голяма част от незаконните арабски домове в източен Ерусалим. (Аруц 7, 13.12.09)
На 14.12.09 в-к "Ерусалим Пост" съобщи, че "ежедневно ционистки активисти в Еврейския университет са подложени на тормоз от страна на студенти с леви убеждения, които ги сравняват с Хитлер и Ку Клукс Клан."
Християнският свят трябва да се поучи от историята и да осъзнае, че битката за оцеляването на Божия народ е война, която се води от древността и която в крайна сметка ще погълне всички, които не са на Божията страна. А Божията страна е винаги в подкрепа на Израел.
СТРАТЕГИЧЕСКИ МОЛИТВЕНИ ТОЧКИ:
* МОЛЕТЕ СЕ Израел да осъзнае отговорността, която Бог е дал на тази нация да бъде светлина на народите. /li>
* МОЛЕТЕ СЕ Бог да премахне стремежа на много евреи да се асимилират и да бъдат като нациите около тях
* МОЛЕТЕ СЕхристияните да се събудят за факта, че дължим спасението си на еврейския Месия и не можем да бъдем безразлични към страданието на еврейския народ. Римляни 11:29-31
Wednesday, January 13, 2010
Mordechai Ben David (MBD) - Anachnu Ma'aminim
Anachnu ma'aminim bnei ma'aminim
(We are believers, children of believers)
(Nosotros somos creyentes, hijos de creyentes)
ve'ein lanu al mi lehisha'en
(and we don't have anyone on whom to rely)
(Y no tenemos en quién confiar)
ela ela al avinu
(Except Our Father)
(excepto en Nuestro Padre)
avinu shebashamaim
(Who is in heaven)
(que está en los cielos)
Yisrael, Yisrael betach b'HaShem
(Ysrael, Ysrael relies on HaShem)
(Israel, Israel confia en HaShem)
ezram umeginam hu
(He is your help and your shield)
(Él es tu ayuda y tu escudo)
Информация за дейността на Европейска Коалиция за Израел
Европейската Коалиция за Израел (ЕКИ) е основана през 2003г. Целта на организацията е да предостави възможност както на християнските служения, специфично подпомагащи Израел, така и на църквите в Европа, да издигат заедно глас в подкрепа на Израел в рамките на Европейския съюз. Интересно е да се отбележи, че официалната дата на създаването на организацията през 2003г. съвпадна с еврейския празник Пурим. Ние вярваме, че Бог ни е призовал днес както царица Естир в миналото да стоим заедно с еврейския народ срещу новите заплахи за съществуването на Държавата Израел и срещу растящия антисемитизъм в Европа.
През последните няколко години Коалицията доказа ефективността си в това европейски политически лидери от най-високо ниво да бъдат достигнати с посланието на подкрепа за Израел.
• Всяка година ЕКИ организира в Брюксел конференция за обсъждане на политиката на Европейския съюз, а също така и Европейска молитвена конференция. През септември 2005г. документ, изготвен от ЕКИ и обосноваващ нуждата от преразглеждане на европейската финансова помощ за Палестинската власт и реформиране на ПВ доведе до замразяването на тази помощ от страна на Европейския съюз през декември 2005г.
• През последните четири години ЕКИ е официалният организатор на Международния ден за възпоменание на Холокоста в Европейския съюз. Събитията, организирани от ЕКИ по този повод в Брюксел, привличат за участие членове на Европейския парламент, служители в администрацията на Европейския съюз и дипломати от различни нации. През 2008г. президентът на Европейския парламент, Ханс-Герт Пьотеринг ще бъде главният говорител на това събитие.
• ЕКИ е демонстрирала способността си да предприеме действия, за да мобилизира подкрепата на християните в Европа. Това стана, когато иранският президент Ахмадинеджад планираше да посети Германия във връзка с Футболното първенство за световната купа през 2006г. ЕКИ започна кампания по интернет и по медиите срещу този план и допринесе за това иранският президент да промени намерението си „поради опозицията, пред която е изправен в Европа”. Също така през лятото на 2007г. ЕКИ разпространи сред християните в Европа петиция за освобождаването на тримата отвлечени израелски войници. Петицията беше представена на Международния комитет на Червения кръст в Женева.
В своята история Европа многократно е предавала еврейския народ. Сега е времето ние, християните в Европа, да заемем позиция в подкрепа на Израел. Това не е въпрос на политика, а на вярност към Божието Слово. Нека заедно да издигнем гласа си в подкрепа на Неговата земя и Неговия народ (Пс. 122:6).
Днес Европейската коалиция за Израел и организациите, които членуват в нея, предоставят платформа на християните да изявяват истината и да предприемат ефективни действия в тази насока.
Как може да участвате в тази кампания?
• Направете Международния възпоменателен ден на Холокоста ден за възпоменание на това трагично събитие и във вашата църква.
• В неделната служба на 27 януари 2008 година отделете време за молитва или проповед върху уроците от миналото и предизвикателствата на настоящето в тази връзка.
• Бихте могли да организирате специално събитие за възпоменание на жертвите от Холокоста, като поканите предствители от Еврейската организация “Шалом” във вашия град.
• Регистрирайте вашата църква на интернет страницата на ЕКИ в добавения формуляр за регистрация - [кликнете тук].
• Изтеглете и разпечатайте предоставените материали за Деня на Холокоста от www.learnfromhistory.eu. -на английски и на български език от [Материали].
• Ако вие желаете да получите подготвените от п-р А. Аврамов и ХЦ “Победа” материали по интернет, молим да ни изпратите вашия е-мейл адрес на january.27@remember-holocaust.info
За тези от вас, които желаят да получат материали по пощата, молим да ни се обадите на GSM: 0888 231 380 или 0898 505 782 и да съобщите вашия адрес.
Как още бихте могли да послужите?
Като станете наши партньори в достигане на църквите, до които ние не можем да достигнем. Кажете на приятел, изпратете информация...и така бъдете инструмент за благословение, както за Израел, така и за България.
През последните няколко години Коалицията доказа ефективността си в това европейски политически лидери от най-високо ниво да бъдат достигнати с посланието на подкрепа за Израел.
• Всяка година ЕКИ организира в Брюксел конференция за обсъждане на политиката на Европейския съюз, а също така и Европейска молитвена конференция. През септември 2005г. документ, изготвен от ЕКИ и обосноваващ нуждата от преразглеждане на европейската финансова помощ за Палестинската власт и реформиране на ПВ доведе до замразяването на тази помощ от страна на Европейския съюз през декември 2005г.
• През последните четири години ЕКИ е официалният организатор на Международния ден за възпоменание на Холокоста в Европейския съюз. Събитията, организирани от ЕКИ по този повод в Брюксел, привличат за участие членове на Европейския парламент, служители в администрацията на Европейския съюз и дипломати от различни нации. През 2008г. президентът на Европейския парламент, Ханс-Герт Пьотеринг ще бъде главният говорител на това събитие.
• ЕКИ е демонстрирала способността си да предприеме действия, за да мобилизира подкрепата на християните в Европа. Това стана, когато иранският президент Ахмадинеджад планираше да посети Германия във връзка с Футболното първенство за световната купа през 2006г. ЕКИ започна кампания по интернет и по медиите срещу този план и допринесе за това иранският президент да промени намерението си „поради опозицията, пред която е изправен в Европа”. Също така през лятото на 2007г. ЕКИ разпространи сред християните в Европа петиция за освобождаването на тримата отвлечени израелски войници. Петицията беше представена на Международния комитет на Червения кръст в Женева.
В своята история Европа многократно е предавала еврейския народ. Сега е времето ние, християните в Европа, да заемем позиция в подкрепа на Израел. Това не е въпрос на политика, а на вярност към Божието Слово. Нека заедно да издигнем гласа си в подкрепа на Неговата земя и Неговия народ (Пс. 122:6).
Днес Европейската коалиция за Израел и организациите, които членуват в нея, предоставят платформа на християните да изявяват истината и да предприемат ефективни действия в тази насока.
Как може да участвате в тази кампания?
• Направете Международния възпоменателен ден на Холокоста ден за възпоменание на това трагично събитие и във вашата църква.
• В неделната служба на 27 януари 2008 година отделете време за молитва или проповед върху уроците от миналото и предизвикателствата на настоящето в тази връзка.
• Бихте могли да организирате специално събитие за възпоменание на жертвите от Холокоста, като поканите предствители от Еврейската организация “Шалом” във вашия град.
• Регистрирайте вашата църква на интернет страницата на ЕКИ в добавения формуляр за регистрация - [кликнете тук].
• Изтеглете и разпечатайте предоставените материали за Деня на Холокоста от www.learnfromhistory.eu. -на английски и на български език от [Материали].
• Ако вие желаете да получите подготвените от п-р А. Аврамов и ХЦ “Победа” материали по интернет, молим да ни изпратите вашия е-мейл адрес на january.27@remember-holocaust.info
За тези от вас, които желаят да получат материали по пощата, молим да ни се обадите на GSM: 0888 231 380 или 0898 505 782 и да съобщите вашия адрес.
Как още бихте могли да послужите?
Като станете наши партньори в достигане на църквите, до които ние не можем да достигнем. Кажете на приятел, изпратете информация...и така бъдете инструмент за благословение, както за Израел, така и за България.
История и природа на антисемитизма
Колкото и да е болезнено, ние трябва да говорим за ужаса на Холокоста и за природата на антисемитизма, защото само така ще можем да останем чувствителни към нуждата от предприемане на действия, така, че това никога вече да не се повтори. Нужно е да отделим време и да размислим върху едно от най-ужасните събития в историята на човечеството, станало по времето на Втората световна война в „християнска, цивилизована” Европа – Холокоста. Това да почетем паметта на загиналите шест милиона невинни евреи не е някакъв религиозен ритуал; ние се събираме заедно, за да покажем, че в нашата страна продължава да има хора, които са решени да не допуснат грешките от историята да бъдат повтаряни.
Много би ми се искало да няма нужда от такъв Ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста; много би ми се искало да няма нужда от подобни речи и събирания. Но уви, престъплението на Холокоста е исторически факт, то е позорна част от историята на Европа и света. И в това бурно време, в което живеем, време, в което някои хора твърдят, че Холокостът е измислица и има опит историята да бъде пренаписана, във време на растящ ислямски фундаментализъм и отново надигащ се в Европа антисемитизъм, в това време на растяща омраза срещу Израел и евреите, някой трябва да се изправи срещу тъмнината и да говори истината... За съжаление историята на човечеството показва, че в повечето епохи казването на истината се оказва, че не е политически коректно.
Но има въпроси, които трябва да бъдат зададени и да получат отговор. Защото е вярно, че България спасява всички свои български евреи, но каква е истината за евреите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия? Това е една тъмна страница от историята на българската държавност, която никой не иска да отвори. И това е въпросът за ролята на българското правителство в депортирането на евреите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия или така наречените окупирани територии. Една друга важна тема е въпросът за това: Каква е истината за ролята на християнството, за да има антисемитизъм в Европа и не е ли християнският антисемитизъм подготвил сцената за това един ден да се стигне дотам, че да има Холокост по времето на Втората световна война? И може би не е работа на християните да повдигат въпроса за депортирането на евреите от окупираните територии, но е наше задължение да дадем честен отговор на въпроса за ролята на християнството за съществуването на антисемитизма. Понеже на нас ни е било поръчано от Бога на Библията да обичаме еврейския народ и да го благославяме!
Част от нас, които сме тук днес, участваме в тази възпоменателна служба от позицията си на убедени християни. Като образовани хора, познаващи историята на християнството, ние си даваме ясно сметка, че Холокостът е най-зловещото проявление на антисемитизма, но не е нито неговото начало, нито неговият край. Речникът дава следното определение на думата „антисемитизъм”: „Антисемитизмът е враждебност или предубеждение спрямо евреите, което граничи от индивидуална ненавист до институционално насилствено преследване и гонение. Идеологията на нацизма е най-крайният исторически пример за това явление”. Началото на антисемитизма е далеч преди появата на християнството, но за срам на християните, историята на Църквата е оцапана с много еврейска кръв!
Антисемитизмът успява да пробие и да завладее Христовата църква, нанасяйки позор и огромна вреда на името на Исус Христос. Християнският антисемитизъм има своя дълга и кървава история. Отношението на Църквата към евреите е белязано от презрение и омраза, както в проповядването, така и в практиките на Църквата, изразяващи се в насилие и убийства на евреи. Това са твърде много векове на проповядване на антисемитизъм от християнството и ние като християни нямаме право да се държим така, сякаш тях не ги е имало.
Заместителската теология се ражда в Църквата от християни, които не са евреи и които казват: „Бог вече е приключил с Израел. Тази роля, която Бог някога беше дал на евреите, Той им я е отнел и сега я е дал на нас, християните; Бог няма вече нищо общо с евреите! Сега ние, християните, сме „новият Израел”. Бог е проклел юдеите, те са убийците на Исус и те трябва да бъдат наказани за това, което са сторили!” Това е погрешно, арогантно, в това има жестокост и неправедност, това е гордост и е извращаване на Светите писания! Това е една лъжа, която противоречи на учението на Новия завет. Но това учение се оказва в основата на омразата и предразсъдъците към евреите и впоследствие ражда всички тези суеверия, свързани с юдеите, с които хората в Европа са живели в продължение на десетки векове. И това неправилно учение създава ужасна ситуация, в която евреите в Европа трябва да живеят векове наред. Именно Църквата довежда евреите до това състояние на несигурност, до това те отново и отново да не знаят дали ще оцелеят физически и дали ще ги има утре. И ние не говорим за времето на Втората световна война, ние говорим за вековете, започвайки още от четвърти, пети век след Христос и след това за ужасните столетия по времето на Средновековието.
Както беше казал един известен евреин: „Евреите са боязлив народ. Деветнадесет века „християнска любов” са разстроили нервите им”. На тринадесет години Анна Франк казва думи, които продължават да изобличават християнския свят и до днес. „За делата си християнинът отговаря лично. За всичко, което прави евреинът, отговарят всички евреи”.
С векове, под заплаха от смърт, евреите са били насилствено покръствани, те са били гонени от различни държави в името на Исус, те не са имали никаква сигурност и са били мразени и избивани без никаква причина, и това се е повтаряло през вековете, отново и отново и отново. Те не са били сигурни дали имуществото им няма да им бъде конфискувано във всеки един момент! И толкова често те не са знаели дали утре ще се събудят и ще са живи. Евреите е трябвало да бъдат винаги готови да бягат, да се спасяват и те не са можели да се доверят на никого, те не са знаели дали тези, които днес им се пишат приятели, утре няма да се обърнат и да ги предадат, да ги обвинят в нещо, да им вземат собствеността и след това да ги убият. И всичко това в продължение на векове е било съпроводено от див псевдо-християнски фанатизъм. Този варварски фанатизъм става толкова по-зловещ особено по времето на кръстоносните походи, когато тези армии от фанатизирани въоръжени хора започват да се движат от запад на изток към Святата земя. Те са унищожавали по пътя си синагога след синагога и са колели и изгаряли без никаква милост мъже, жени и деца евреи, във град след град, село след село, във Франция, Германия, Италия и навсякъде по пътя си. И когато кръстоносците накрая пристигат в Ерусалим и обсаждат града, те се бият с мюсюлманите, но те избиват и всички евреи. Те събират всички евреи в една голяма синагога в Ерусалим, затварят ги вътре и ги изгарят. И след това при гледката на изгарящите в огъня мъже, жени и деца, те благодарят на Бога, за това, което са направили. Всичко това е било правено в името на Исус Христос!
Може би трябва да припомним, че гръцката дума „Холокост” е съставена от думите „холос” – „изцяло, напълно” и „каустос”, което означава приношение чрез огън. И значението на думата Холокост е нещо или някой, който е напълно изгорен в огън! Днес ние дори и в най-безумните си мисли не можем да си представим как е възможно тези хора изобщо да са били християни, но ако можехме да се върнем в онази епоха и да ги запитаме дали те наистина вярват в Исус Христос, те биха казали, че вярват с цялото си сърце и правят това заради Исус! Те не само че са считали себе си за християни, но дори са вярвали, че Бог ги е изпратил да отидат и да избият евреите и всички останали хора!... И всичко това е ужасно, защото тези хора са били така грозно манипулирани и фанатизирани от тогавашните си религиозни лидери; те са вярвали, че ако превземат Ерусалим и избият всички евреи и мюсюлмани, най-накрая ще настъпи края на света… И лишени от учението на Библията, учени по човешки доктрини и учения, християните са били инструмент на насилие и неправда в продължение на векове.
Понякога ние гледаме на историята като на изолирани случки, но историята се състои от процеси, които не винаги са в рамките на един, или на два, или на пет века. Холокостът е част от по-мащабната история на антисемитизма. И макар християните да не са създали антисемитизма, те са участвали в неговото разпространение и затова е много важно и евреи, и християни да разбираме историята на антисемитизма и да застанем заедно срещу това, което се случва и днес. Нашата родна българска история свидетелства, че когато християни и евреи стоят заедно, в това има голяма сила. В Своята любов, Бог ни даде Библията чрез еврейския народ и Старият завет разказва за периодичната поява на антисемитизъм в различни векове, много преди появата на християнската Църква сред езичниците.
В писмото си до Римляните, апостол Павел написа тези думи: „Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за наша полза. А колкото за избора, те(евреите) са възлюбени, заради бащите. Защото даровете и призванието от Бога са неотменими!” (Римляни 11: 28-29) Бог говори чрез апостол Павел към народа на Израел и ясно казва, че ги е възлюбил с вечна любов заради бащите и че това е нещо, което е неотменимо. Това са много силни думи на Бог към народа на Израел и Той казва, че е възлюбил Израел с вечна любов! И когато нещо е вечно, то е нещо, което е започнало и не спира; то няма край, но то продължава, и продължава, и продължава...
И това е важно, защото от самото създаване на народа на Израел в света има сили (и те са тук от хиляди години), които работят в историята на човечеството, без значение от епоха и култура, така че периодично да се издигат хора, които да мразят евреите и да искат да ги унищожат. Някога много отдавна тези хора са били египтяните и от тях се издига фараон, който решава, че ще избива децата на евреите... Векове след това във Вавилон, по времето на Вавилонския плен, се издига този нечестив човек на име Аман и това е в годините, когато Естир е царица… Книгата Естир разказва, че този човек отива при царя и му казва: „Царю, в империята ти има едни хора, които са различни от другите хора…Те не са лоялни към теб, царю, и всъщност те са много опасни за държавата… Те са вредни и трябва да бъдат унищожени!... Защото те, царю, са верни на своя Бог... Позволете ми да кажа нещо: Бъдещето на този свят е зависело от това евреите да бъдат верни на своя Бог, защото техният Бог е и нашият Бог, това е същият Бог, в който вярват и християните!
И ние бихме казали, че нещата приключват с времето на Вавилон, но след това пристигат гърците, Гръцката империя с тяхната езическа елинска култура. Веднага след смъртта на Александър Македонски Гръцката империя се разпада на четири части и един от по-късните царе на една от тези империи на име Антиох Епифан започва да изпитва такава силна омраза към евреите, че си поставя за цел да ги смаже. Той превзема Ерусалим и осквернява храма в Израел, като принася на олтаря прасе! Това е първото документирано целенасочено преследване на хора на религиозна основа, за което светът знае. След тях се издигат римляните, които разрушават еврейската държава и впоследствие през 70 година след Христос те разрушават и Ерусалим, и Храма и разпръсват народа на Израел по цялата земя. Това е началото на диаспората. И след това за наш срам идва ред на езическата Църква с нейната антисемитска теология, която започна да преследва евреите сред християнските народи! И след това идва Френската революция, която отрича нуждата от вяра в Бога и обществото на Европа става все по-светско, не толкова религиозно, но вярващо в разума, човека и образованието. Един ден, докато преподава в аулата на университета, немският философ Ницше написва на дъската следните думи: „Бог е мъртъв! Подпис: Ницше!” Години по-късно един негов студент написва на същата дъска: „Ницше е мъртъв. Подпис: Бог.” Но това, което започва в аулите на университетите като светска философия, като теории (например теорията на Дарвин за произхода на видовете) или като хуманистични идеологии, след години се превръща в две световни войни и води до появата на тоталитарната социалистическа система. И най-вече до идването на власт на нацистите, които създадоха лагерите на смъртта и Холокоста… Но това не е краят, защото след нацистите, дойдоха ислямските фундаменталисти... А кой ли ще бъде утре?
И е факт, че днес ние сме отново свидетели на омраза и на постоянно увеличаващи се заплахи срещу евреите и Израел от страна на хората, изповядващи исляма! Следователно антисемитизмът е една много упорита болест, вирус, който е успявал да преодолее дори и много силни морални имунни системи и да зарази много народи. Още апостол Павел говори за това, че има нещо, което стои между евреите и езичниците, нещо, което кара езичниците да мразят евреите и да искат да ги наранят. И в Римляни 11 глава апостол Павел предвиди ужасните неща, които езическата част от Църквата ще започне да прави срещу евреите. Понеже тази омраза към евреите не е като омразата, която има у някои сърби към косовците и не е като това напрежение, което го има между някои етноси заради историческо наследство! Тази омраза е с по-различен произход, тя има духовен корен, затова и не зависи от системата и от епохата. Тя е заради Светите писания и заради завета с живия Бог.
И ако, тази сутрин, когато говорим за Холокоста, ние погледнем на този ужас, на този ад на земята, като на някакво изолирано събитие, като на нещо, което се е случило заради лошото стечение на обстоятелствата и особеностите на епохата в средата на 20-ти век, ние бихме направили голяма грешка. Холокостът не е изолирано събитие, някакво изключение, неразбираем за ума кошмар или абсурдна грешка, направена през двадесети век, която обаче не е била правена дотогава и която няма опасност да бъде повторена никога отново! Историята вече опроверга този подход, защото неотдавна иранският президент заяви в реч пред хиляди студенти, че Холокостът никога не е съществувал, а Израел трябва да бъде изличен от картата на света!
Ако ние като българи разчитаме, че заради достойното поведение на г-н Димитър Пешев, Българската Православна Църква и българския народ по времето на Втората световна война, сме застраховани да нямаме никога антисемитизъм, ние грешим. Ако разчитаме, че някоя държавна институция, някой чиновник, някой министър и дори премиер или президент ще е гарант за човешките права на хората, пак грешим. Поколенията се сменят, минава време и хората забравят. Както по времето на Египет: Книгата Изход започва с думите „И умря Йосиф, всичките му братя и цялото онова поколение…. Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Йосиф”. По времето на Йосиф хората знаеха кой е Йосиф, какво е направил Йосиф за тях и те уважаваха и имаха добро отношение и към него, и към семейството му, но минаха години и дойдоха хора, които не знаеха кой е Йосиф и какво той е направил за Египет и тогава се появи антисемитизъм. Предишните поколения може да са имали добро отношение към евреите, но какво отношение ще има днешното поколение зависи от нас днес!
Така че ако се върнем в днешните времена и в модерния свят, който в Европа е толкова безбожен и светски, колкото никога не е бил и християнството отдавна вече няма тази водеща роля, е интересно, че в този светски, модерен свят, антисемитизмът продължава да се развива и отново да набира сила. И е важно да повторим това, защото не е за вярване, но е факт – днес антисемитизмът е във възход в Европа, той е във възход дори и в България. Антисемитизмът продължава да бъде част от търсенето на национална идентичност. Той е станал част от съвременния обществен и политически живот. Той е особено на мода в аурите на университетите, където има много про-палестински движения и инициативи. В медиите можем да чуем фрази като „това, на което са подложени палестинците, е еврейски апартейд”. Има разлика между критика и демонизиране; образът на Израел и на евреина обаче бива демонизиран и се забравя, че антисемитизмът е проблем на обществата, а не на евреите. Не вярвам, че някой някога е предполагал, че след събитията от Холокоста ще дойде ден, в който хора ще започнат да се съмняват в случилото се; че ще дойде ден, в който хората ще развият тенденция да забравят истината и историята. Но фактите показват, че предразсъдъците нарастват и антисемитизмът се завръща. Той има и ново лице анти-ционизъм. Защото ако човек днес си позволи да каже, че е ционист, че вярва в правото на Държавата Израел да съществува и да се защитава, той ще бъде моментално обвинен в много зли неща. Защото в представите на народите продължава да живее митологичният образ на евреина; такъв евреин всъщност не съществува, но хората вярват, че него го има. И тази патологична омраза срещу евреите продължава да трови умовете и сърцата на хората… И затова днес има растяща нужда от образователни инициативи, от действия и кампании, които да повтарят на днешните поколения: „Не забравяйте това, което се случи! Помнете и не забравяйте, за да не се повтори!”
Докато все още има оцелели от лагерите и живи свидетели на събитията от времето на Холокоста, които разказват това, което очите им са видели в лагерите, антисемитизмът трудно ще може да се разрасне в особено големи размери. И въпреки това статистиките на Европейския съюз показват, че в Европа се случва нещо лошо. Средствата, които се отделят в Европейския съюз за защита на еврейските общности, еврейските синагоги и сгради през последните години, са се увеличили с няколко пъти. Според един доклад от 2004 година заплахите и посегателствата срещу евреите, техните синагоги, гробища и сгради са се увеличили с 44% в сравнение с тези през предишните години. И дори в България ние имаме вълна на антисемитизъм – млади и възрастни хора, които с потреперващ глас твърдят, че Холокостът е ционистка пропаганда и измислица и други, които приемат, че е имало лагери на смъртта, но съжаляват, че нацизмът не е успял да избие всичките евреи по времето на Холокоста.
Днес антисемитизмът има ново лице и това е антиционизмът. Има хора, които казват: „Щом не можем да говорим свободно против евреите и против Холокоста, ще говорим колкото си искаме против Държавата Израел. Ние не сме против евреите, ние сме против Държавата Израел! Ние не сме против евреите, но сме против това евреите да имат държава!” Обаче когато някой отиде да каже на тези хора, че антиционизмът всъщност ражда същия стар антисемитизъм, това изобщо не им харесва. Разбира се, цялото това говорене е лицемерие. Но е факт, че толкова години по-късно в организацията на Обединените нации все още има държави, които отказват да признаят съществуването на Държавата Израел! И е факт, че неусетно хората свикват с идеята, че Държавата Израел трябва да бъде изтрита от лицето на земята. И ако сумирате в едно изречение това, което много от днешните медии внушават на своите аудитории, то би прозвучало вероятно така: "Ционизмът е нова форма на нацизъм"!
Шест милиона души, избити по този студен, методичен и безмилостен начин, е цифра, която е отвъд способността на човек да го осмисли. И болестта на антисемитизма отново заразява душите на хората в Европа. Антисемитизмът е довел до съществуването на Холокоста и той не е някъде в миналото, той е тук в нашето време. Това никога не е било правилно да бъде така, днес не е правилно да го има и то ще получи нужното противодействие. Ние не можем да толерираме нито антисемитизъм, нито расизъм, нито идеологии, които твърдят, че дадена група от хора има по-ниска стойност от друга. Ние не можем да приемем, че една група хора може да бъде третирана като по-маловажна или като вредна за обществото на базата на раса, етнос, религия или култура, а точно това лежи в същността на грозното лице на антисемитизма. Това е абсолютно неприемливо за едно цивилизовано общество!
И от времето на Втората световна война до всички, но особено до нас, християните, достигат думите на немския пастор Мартин Ниймьолер, сам минал през лагера Дахау заради своята вяра и отказа му да приеме вършеното от нацизма. Ето какво е завещанието на пастор Мартин Ниймьолер, оставено на поколенията след него. Визирайки апатията и безразличието от своето време, към което и днес всички ние сме така склонни, той написва думите:
„Когато нацистите дойдоха за комунистите – аз мълчах! Не бях комунист.
Когато затвориха социалдемократите – аз мълчах. Не бях социалдемократ!
Когато дойдоха за профсъюзите – аз мълчах. Не членувах в профсъюз!
Когато дойдоха за евреите – аз продължих да мълча! Не бях евреин!
Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори!...”
Като представители на протестантските църкви в Европа, като християни, ние заявяваме нашето посвещение да се борим срещу антисемитизма където и да го открием, дори той да се намира и сред нашите среди; да изградим по-добри взаимоотношения между Европа и Израел и между християните и евреите в тази страна и навсякъде, докъдето Бог ни е дал да имаме влияние. Ние всички можем да водим тази война срещу антисемитизма и да бъдем благочестиво влияние върху хората, до които имаме достъп. Ние всички можем да помогнем, ако работим, за да бъде изградено друго отношение към народа на Израел, такова отношение каквото ни учат да имаме не хора и човешки учения, но Светите писания – отношение на любов и на подкрепа към народа на Израел! Да замълчим и да не говорим ще бъде равно на това да позволим омразата отново да поникне! Ние всички можем да говорим, да образоваме, да се подкрепяме един друг и да променим отношението на поколението ни към добро! Има сили в този свят, които не искат хората да знаят това, което е станало в предишните поколения! И затова моят призив към всеки от вас е: „Не позволявайте някой да ви накара да мълчите! Ако знаете истината, кажете я!” И ще завърша с една перифраза на думите на Исус Навиев: Днес вие избирате дали да говорите или да мълчите! Но аз и моят дом избрахме – и ние няма да мълчим! Бог да ви благослови!
Текстът е част от изказването на пастор А. Аврамов на възпоменателната служба по повод Международния ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста, състояла се на 27 януари, 2008 г. в ХЦ „Победа”, София.
Много би ми се искало да няма нужда от такъв Ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста; много би ми се искало да няма нужда от подобни речи и събирания. Но уви, престъплението на Холокоста е исторически факт, то е позорна част от историята на Европа и света. И в това бурно време, в което живеем, време, в което някои хора твърдят, че Холокостът е измислица и има опит историята да бъде пренаписана, във време на растящ ислямски фундаментализъм и отново надигащ се в Европа антисемитизъм, в това време на растяща омраза срещу Израел и евреите, някой трябва да се изправи срещу тъмнината и да говори истината... За съжаление историята на човечеството показва, че в повечето епохи казването на истината се оказва, че не е политически коректно.
Но има въпроси, които трябва да бъдат зададени и да получат отговор. Защото е вярно, че България спасява всички свои български евреи, но каква е истината за евреите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия? Това е една тъмна страница от историята на българската държавност, която никой не иска да отвори. И това е въпросът за ролята на българското правителство в депортирането на евреите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия или така наречените окупирани територии. Една друга важна тема е въпросът за това: Каква е истината за ролята на християнството, за да има антисемитизъм в Европа и не е ли християнският антисемитизъм подготвил сцената за това един ден да се стигне дотам, че да има Холокост по времето на Втората световна война? И може би не е работа на християните да повдигат въпроса за депортирането на евреите от окупираните територии, но е наше задължение да дадем честен отговор на въпроса за ролята на християнството за съществуването на антисемитизма. Понеже на нас ни е било поръчано от Бога на Библията да обичаме еврейския народ и да го благославяме!
Част от нас, които сме тук днес, участваме в тази възпоменателна служба от позицията си на убедени християни. Като образовани хора, познаващи историята на християнството, ние си даваме ясно сметка, че Холокостът е най-зловещото проявление на антисемитизма, но не е нито неговото начало, нито неговият край. Речникът дава следното определение на думата „антисемитизъм”: „Антисемитизмът е враждебност или предубеждение спрямо евреите, което граничи от индивидуална ненавист до институционално насилствено преследване и гонение. Идеологията на нацизма е най-крайният исторически пример за това явление”. Началото на антисемитизма е далеч преди появата на християнството, но за срам на християните, историята на Църквата е оцапана с много еврейска кръв!
Антисемитизмът успява да пробие и да завладее Христовата църква, нанасяйки позор и огромна вреда на името на Исус Христос. Християнският антисемитизъм има своя дълга и кървава история. Отношението на Църквата към евреите е белязано от презрение и омраза, както в проповядването, така и в практиките на Църквата, изразяващи се в насилие и убийства на евреи. Това са твърде много векове на проповядване на антисемитизъм от християнството и ние като християни нямаме право да се държим така, сякаш тях не ги е имало.
Заместителската теология се ражда в Църквата от християни, които не са евреи и които казват: „Бог вече е приключил с Израел. Тази роля, която Бог някога беше дал на евреите, Той им я е отнел и сега я е дал на нас, християните; Бог няма вече нищо общо с евреите! Сега ние, християните, сме „новият Израел”. Бог е проклел юдеите, те са убийците на Исус и те трябва да бъдат наказани за това, което са сторили!” Това е погрешно, арогантно, в това има жестокост и неправедност, това е гордост и е извращаване на Светите писания! Това е една лъжа, която противоречи на учението на Новия завет. Но това учение се оказва в основата на омразата и предразсъдъците към евреите и впоследствие ражда всички тези суеверия, свързани с юдеите, с които хората в Европа са живели в продължение на десетки векове. И това неправилно учение създава ужасна ситуация, в която евреите в Европа трябва да живеят векове наред. Именно Църквата довежда евреите до това състояние на несигурност, до това те отново и отново да не знаят дали ще оцелеят физически и дали ще ги има утре. И ние не говорим за времето на Втората световна война, ние говорим за вековете, започвайки още от четвърти, пети век след Христос и след това за ужасните столетия по времето на Средновековието.
Както беше казал един известен евреин: „Евреите са боязлив народ. Деветнадесет века „християнска любов” са разстроили нервите им”. На тринадесет години Анна Франк казва думи, които продължават да изобличават християнския свят и до днес. „За делата си християнинът отговаря лично. За всичко, което прави евреинът, отговарят всички евреи”.
С векове, под заплаха от смърт, евреите са били насилствено покръствани, те са били гонени от различни държави в името на Исус, те не са имали никаква сигурност и са били мразени и избивани без никаква причина, и това се е повтаряло през вековете, отново и отново и отново. Те не са били сигурни дали имуществото им няма да им бъде конфискувано във всеки един момент! И толкова често те не са знаели дали утре ще се събудят и ще са живи. Евреите е трябвало да бъдат винаги готови да бягат, да се спасяват и те не са можели да се доверят на никого, те не са знаели дали тези, които днес им се пишат приятели, утре няма да се обърнат и да ги предадат, да ги обвинят в нещо, да им вземат собствеността и след това да ги убият. И всичко това в продължение на векове е било съпроводено от див псевдо-християнски фанатизъм. Този варварски фанатизъм става толкова по-зловещ особено по времето на кръстоносните походи, когато тези армии от фанатизирани въоръжени хора започват да се движат от запад на изток към Святата земя. Те са унищожавали по пътя си синагога след синагога и са колели и изгаряли без никаква милост мъже, жени и деца евреи, във град след град, село след село, във Франция, Германия, Италия и навсякъде по пътя си. И когато кръстоносците накрая пристигат в Ерусалим и обсаждат града, те се бият с мюсюлманите, но те избиват и всички евреи. Те събират всички евреи в една голяма синагога в Ерусалим, затварят ги вътре и ги изгарят. И след това при гледката на изгарящите в огъня мъже, жени и деца, те благодарят на Бога, за това, което са направили. Всичко това е било правено в името на Исус Христос!
Може би трябва да припомним, че гръцката дума „Холокост” е съставена от думите „холос” – „изцяло, напълно” и „каустос”, което означава приношение чрез огън. И значението на думата Холокост е нещо или някой, който е напълно изгорен в огън! Днес ние дори и в най-безумните си мисли не можем да си представим как е възможно тези хора изобщо да са били християни, но ако можехме да се върнем в онази епоха и да ги запитаме дали те наистина вярват в Исус Христос, те биха казали, че вярват с цялото си сърце и правят това заради Исус! Те не само че са считали себе си за християни, но дори са вярвали, че Бог ги е изпратил да отидат и да избият евреите и всички останали хора!... И всичко това е ужасно, защото тези хора са били така грозно манипулирани и фанатизирани от тогавашните си религиозни лидери; те са вярвали, че ако превземат Ерусалим и избият всички евреи и мюсюлмани, най-накрая ще настъпи края на света… И лишени от учението на Библията, учени по човешки доктрини и учения, християните са били инструмент на насилие и неправда в продължение на векове.
Понякога ние гледаме на историята като на изолирани случки, но историята се състои от процеси, които не винаги са в рамките на един, или на два, или на пет века. Холокостът е част от по-мащабната история на антисемитизма. И макар християните да не са създали антисемитизма, те са участвали в неговото разпространение и затова е много важно и евреи, и християни да разбираме историята на антисемитизма и да застанем заедно срещу това, което се случва и днес. Нашата родна българска история свидетелства, че когато християни и евреи стоят заедно, в това има голяма сила. В Своята любов, Бог ни даде Библията чрез еврейския народ и Старият завет разказва за периодичната поява на антисемитизъм в различни векове, много преди появата на християнската Църква сред езичниците.
В писмото си до Римляните, апостол Павел написа тези думи: „Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за наша полза. А колкото за избора, те(евреите) са възлюбени, заради бащите. Защото даровете и призванието от Бога са неотменими!” (Римляни 11: 28-29) Бог говори чрез апостол Павел към народа на Израел и ясно казва, че ги е възлюбил с вечна любов заради бащите и че това е нещо, което е неотменимо. Това са много силни думи на Бог към народа на Израел и Той казва, че е възлюбил Израел с вечна любов! И когато нещо е вечно, то е нещо, което е започнало и не спира; то няма край, но то продължава, и продължава, и продължава...
И това е важно, защото от самото създаване на народа на Израел в света има сили (и те са тук от хиляди години), които работят в историята на човечеството, без значение от епоха и култура, така че периодично да се издигат хора, които да мразят евреите и да искат да ги унищожат. Някога много отдавна тези хора са били египтяните и от тях се издига фараон, който решава, че ще избива децата на евреите... Векове след това във Вавилон, по времето на Вавилонския плен, се издига този нечестив човек на име Аман и това е в годините, когато Естир е царица… Книгата Естир разказва, че този човек отива при царя и му казва: „Царю, в империята ти има едни хора, които са различни от другите хора…Те не са лоялни към теб, царю, и всъщност те са много опасни за държавата… Те са вредни и трябва да бъдат унищожени!... Защото те, царю, са верни на своя Бог... Позволете ми да кажа нещо: Бъдещето на този свят е зависело от това евреите да бъдат верни на своя Бог, защото техният Бог е и нашият Бог, това е същият Бог, в който вярват и християните!
И ние бихме казали, че нещата приключват с времето на Вавилон, но след това пристигат гърците, Гръцката империя с тяхната езическа елинска култура. Веднага след смъртта на Александър Македонски Гръцката империя се разпада на четири части и един от по-късните царе на една от тези империи на име Антиох Епифан започва да изпитва такава силна омраза към евреите, че си поставя за цел да ги смаже. Той превзема Ерусалим и осквернява храма в Израел, като принася на олтаря прасе! Това е първото документирано целенасочено преследване на хора на религиозна основа, за което светът знае. След тях се издигат римляните, които разрушават еврейската държава и впоследствие през 70 година след Христос те разрушават и Ерусалим, и Храма и разпръсват народа на Израел по цялата земя. Това е началото на диаспората. И след това за наш срам идва ред на езическата Църква с нейната антисемитска теология, която започна да преследва евреите сред християнските народи! И след това идва Френската революция, която отрича нуждата от вяра в Бога и обществото на Европа става все по-светско, не толкова религиозно, но вярващо в разума, човека и образованието. Един ден, докато преподава в аулата на университета, немският философ Ницше написва на дъската следните думи: „Бог е мъртъв! Подпис: Ницше!” Години по-късно един негов студент написва на същата дъска: „Ницше е мъртъв. Подпис: Бог.” Но това, което започва в аулите на университетите като светска философия, като теории (например теорията на Дарвин за произхода на видовете) или като хуманистични идеологии, след години се превръща в две световни войни и води до появата на тоталитарната социалистическа система. И най-вече до идването на власт на нацистите, които създадоха лагерите на смъртта и Холокоста… Но това не е краят, защото след нацистите, дойдоха ислямските фундаменталисти... А кой ли ще бъде утре?
И е факт, че днес ние сме отново свидетели на омраза и на постоянно увеличаващи се заплахи срещу евреите и Израел от страна на хората, изповядващи исляма! Следователно антисемитизмът е една много упорита болест, вирус, който е успявал да преодолее дори и много силни морални имунни системи и да зарази много народи. Още апостол Павел говори за това, че има нещо, което стои между евреите и езичниците, нещо, което кара езичниците да мразят евреите и да искат да ги наранят. И в Римляни 11 глава апостол Павел предвиди ужасните неща, които езическата част от Църквата ще започне да прави срещу евреите. Понеже тази омраза към евреите не е като омразата, която има у някои сърби към косовците и не е като това напрежение, което го има между някои етноси заради историческо наследство! Тази омраза е с по-различен произход, тя има духовен корен, затова и не зависи от системата и от епохата. Тя е заради Светите писания и заради завета с живия Бог.
И ако, тази сутрин, когато говорим за Холокоста, ние погледнем на този ужас, на този ад на земята, като на някакво изолирано събитие, като на нещо, което се е случило заради лошото стечение на обстоятелствата и особеностите на епохата в средата на 20-ти век, ние бихме направили голяма грешка. Холокостът не е изолирано събитие, някакво изключение, неразбираем за ума кошмар или абсурдна грешка, направена през двадесети век, която обаче не е била правена дотогава и която няма опасност да бъде повторена никога отново! Историята вече опроверга този подход, защото неотдавна иранският президент заяви в реч пред хиляди студенти, че Холокостът никога не е съществувал, а Израел трябва да бъде изличен от картата на света!
Ако ние като българи разчитаме, че заради достойното поведение на г-н Димитър Пешев, Българската Православна Църква и българския народ по времето на Втората световна война, сме застраховани да нямаме никога антисемитизъм, ние грешим. Ако разчитаме, че някоя държавна институция, някой чиновник, някой министър и дори премиер или президент ще е гарант за човешките права на хората, пак грешим. Поколенията се сменят, минава време и хората забравят. Както по времето на Египет: Книгата Изход започва с думите „И умря Йосиф, всичките му братя и цялото онова поколение…. Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Йосиф”. По времето на Йосиф хората знаеха кой е Йосиф, какво е направил Йосиф за тях и те уважаваха и имаха добро отношение и към него, и към семейството му, но минаха години и дойдоха хора, които не знаеха кой е Йосиф и какво той е направил за Египет и тогава се появи антисемитизъм. Предишните поколения може да са имали добро отношение към евреите, но какво отношение ще има днешното поколение зависи от нас днес!
Така че ако се върнем в днешните времена и в модерния свят, който в Европа е толкова безбожен и светски, колкото никога не е бил и християнството отдавна вече няма тази водеща роля, е интересно, че в този светски, модерен свят, антисемитизмът продължава да се развива и отново да набира сила. И е важно да повторим това, защото не е за вярване, но е факт – днес антисемитизмът е във възход в Европа, той е във възход дори и в България. Антисемитизмът продължава да бъде част от търсенето на национална идентичност. Той е станал част от съвременния обществен и политически живот. Той е особено на мода в аурите на университетите, където има много про-палестински движения и инициативи. В медиите можем да чуем фрази като „това, на което са подложени палестинците, е еврейски апартейд”. Има разлика между критика и демонизиране; образът на Израел и на евреина обаче бива демонизиран и се забравя, че антисемитизмът е проблем на обществата, а не на евреите. Не вярвам, че някой някога е предполагал, че след събитията от Холокоста ще дойде ден, в който хора ще започнат да се съмняват в случилото се; че ще дойде ден, в който хората ще развият тенденция да забравят истината и историята. Но фактите показват, че предразсъдъците нарастват и антисемитизмът се завръща. Той има и ново лице анти-ционизъм. Защото ако човек днес си позволи да каже, че е ционист, че вярва в правото на Държавата Израел да съществува и да се защитава, той ще бъде моментално обвинен в много зли неща. Защото в представите на народите продължава да живее митологичният образ на евреина; такъв евреин всъщност не съществува, но хората вярват, че него го има. И тази патологична омраза срещу евреите продължава да трови умовете и сърцата на хората… И затова днес има растяща нужда от образователни инициативи, от действия и кампании, които да повтарят на днешните поколения: „Не забравяйте това, което се случи! Помнете и не забравяйте, за да не се повтори!”
Докато все още има оцелели от лагерите и живи свидетели на събитията от времето на Холокоста, които разказват това, което очите им са видели в лагерите, антисемитизмът трудно ще може да се разрасне в особено големи размери. И въпреки това статистиките на Европейския съюз показват, че в Европа се случва нещо лошо. Средствата, които се отделят в Европейския съюз за защита на еврейските общности, еврейските синагоги и сгради през последните години, са се увеличили с няколко пъти. Според един доклад от 2004 година заплахите и посегателствата срещу евреите, техните синагоги, гробища и сгради са се увеличили с 44% в сравнение с тези през предишните години. И дори в България ние имаме вълна на антисемитизъм – млади и възрастни хора, които с потреперващ глас твърдят, че Холокостът е ционистка пропаганда и измислица и други, които приемат, че е имало лагери на смъртта, но съжаляват, че нацизмът не е успял да избие всичките евреи по времето на Холокоста.
Днес антисемитизмът има ново лице и това е антиционизмът. Има хора, които казват: „Щом не можем да говорим свободно против евреите и против Холокоста, ще говорим колкото си искаме против Държавата Израел. Ние не сме против евреите, ние сме против Държавата Израел! Ние не сме против евреите, но сме против това евреите да имат държава!” Обаче когато някой отиде да каже на тези хора, че антиционизмът всъщност ражда същия стар антисемитизъм, това изобщо не им харесва. Разбира се, цялото това говорене е лицемерие. Но е факт, че толкова години по-късно в организацията на Обединените нации все още има държави, които отказват да признаят съществуването на Държавата Израел! И е факт, че неусетно хората свикват с идеята, че Държавата Израел трябва да бъде изтрита от лицето на земята. И ако сумирате в едно изречение това, което много от днешните медии внушават на своите аудитории, то би прозвучало вероятно така: "Ционизмът е нова форма на нацизъм"!
Шест милиона души, избити по този студен, методичен и безмилостен начин, е цифра, която е отвъд способността на човек да го осмисли. И болестта на антисемитизма отново заразява душите на хората в Европа. Антисемитизмът е довел до съществуването на Холокоста и той не е някъде в миналото, той е тук в нашето време. Това никога не е било правилно да бъде така, днес не е правилно да го има и то ще получи нужното противодействие. Ние не можем да толерираме нито антисемитизъм, нито расизъм, нито идеологии, които твърдят, че дадена група от хора има по-ниска стойност от друга. Ние не можем да приемем, че една група хора може да бъде третирана като по-маловажна или като вредна за обществото на базата на раса, етнос, религия или култура, а точно това лежи в същността на грозното лице на антисемитизма. Това е абсолютно неприемливо за едно цивилизовано общество!
И от времето на Втората световна война до всички, но особено до нас, християните, достигат думите на немския пастор Мартин Ниймьолер, сам минал през лагера Дахау заради своята вяра и отказа му да приеме вършеното от нацизма. Ето какво е завещанието на пастор Мартин Ниймьолер, оставено на поколенията след него. Визирайки апатията и безразличието от своето време, към което и днес всички ние сме така склонни, той написва думите:
„Когато нацистите дойдоха за комунистите – аз мълчах! Не бях комунист.
Когато затвориха социалдемократите – аз мълчах. Не бях социалдемократ!
Когато дойдоха за профсъюзите – аз мълчах. Не членувах в профсъюз!
Когато дойдоха за евреите – аз продължих да мълча! Не бях евреин!
Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори!...”
Като представители на протестантските църкви в Европа, като християни, ние заявяваме нашето посвещение да се борим срещу антисемитизма където и да го открием, дори той да се намира и сред нашите среди; да изградим по-добри взаимоотношения между Европа и Израел и между християните и евреите в тази страна и навсякъде, докъдето Бог ни е дал да имаме влияние. Ние всички можем да водим тази война срещу антисемитизма и да бъдем благочестиво влияние върху хората, до които имаме достъп. Ние всички можем да помогнем, ако работим, за да бъде изградено друго отношение към народа на Израел, такова отношение каквото ни учат да имаме не хора и човешки учения, но Светите писания – отношение на любов и на подкрепа към народа на Израел! Да замълчим и да не говорим ще бъде равно на това да позволим омразата отново да поникне! Ние всички можем да говорим, да образоваме, да се подкрепяме един друг и да променим отношението на поколението ни към добро! Има сили в този свят, които не искат хората да знаят това, което е станало в предишните поколения! И затова моят призив към всеки от вас е: „Не позволявайте някой да ви накара да мълчите! Ако знаете истината, кажете я!” И ще завърша с една перифраза на думите на Исус Навиев: Днес вие избирате дали да говорите или да мълчите! Но аз и моят дом избрахме – и ние няма да мълчим! Бог да ви благослови!
Текстът е част от изказването на пастор А. Аврамов на възпоменателната служба по повод Международния ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста, състояла се на 27 януари, 2008 г. в ХЦ „Победа”, София.
Преследване на ромите по времето на Третия райх
Освен евреите, по времето на Втората световна война ромите също са били подложени на етническо преследване и геноцид. Въпреки че нюрнбергските закони за “Защита на немската кръв и достойнство”, приети на 15 септември, 1935г., не се отнасят специфично за ромите, допълнителните коментари по тези закони определят и “циганите” като расово по-нисшо малцинство с “чужда кръв”.
През юни, 1936 г. в Мюнхен се създава “Централно бюро за борба с опасността от циганите”. Към края на 1938 г. Химлер, главнокомандващият на СС, издава заповед за регистрирането на всички “цигани, полу-цигани и номади с поведение на цигани” на възраст над 6 години с цел “отделянето им от германската нация”.
На 21 септември, 1939 г. на конференция, свикана от Райнхард Хайдрих, завеждащ Главното управление за сигурност на Райха, се дискутира предложението за преместване на 30 000 германски и австрийски роми в окупирана Полша, заедно с депортирането на евреите.
Депортирането на немските роми започва през март 1940 г. – 2800 мъже, жени и деца са изпратени в гр. Люблин, Полша. В началото на ноември, 1941 г. 5000 австрийски роми са депортирани най-напред в гетото Лудж, а оттам в лагера “Хелмно”, където са умъртвени с газ в края на декември, 1941 г. В началото на януари, 1942 г. ромите от Германия и Полша, затворени във Варшавското гето, са депортирани в лагера “Треблинка” през лятото на 1942 г. и впоследствие умъртвени.
Със заповед на Химлер от 16 декември, 1942 г. всички “цигани и полу-цигани” трябва да бъдат депортирани в Аушвиц-Биркенау. Смята се, че около 23 000 роми са били изпратени там. Първата група от Германия пристига през февруари, 1943 г. Преобладаващата част от ромите са депортирани от Германия и анексираните територии Бохемия и Моравия. Малка част са депортирани от Полша, Унгария, Югославия, Франция, Белгия, Холандия и Норвегия. Трябва да се отбележи, че, въпреки обезправяването, затварянето им в гета и изпращането им в лагери, ромите не са били подложени на такъв систематизиран и целенасочен геноцид, на какъвто са били подложени евреите. Ромите, обитаващи държавите извън териториите на Райха, са били преследвани (и убивани) главно от местните власти, а не по настояване от страна на Германия.
В Аушвиц ромите са били настанени в отделна част – “лагер за циганските семейства”, секция ВІІе от Биркенау. В лагерите ромите са носели нашивки под формата на черен триъгълник, което означава “асоциални” или зелени – “професионални престъпници”, а понякога и буквата “Z” (от немското означение за “циганин”).
Поради липса на достатъчно данни за пред-военното ромско население в Европа не може да бъде изчислено какъв е точният брой на загиналите в гета, трудови и концентрационни лагери и на убитите в лагерите на смъртта. Изследователите са на мнение, че цифрата е между 220 000 и 500 000 души.
През юни, 1936 г. в Мюнхен се създава “Централно бюро за борба с опасността от циганите”. Към края на 1938 г. Химлер, главнокомандващият на СС, издава заповед за регистрирането на всички “цигани, полу-цигани и номади с поведение на цигани” на възраст над 6 години с цел “отделянето им от германската нация”.
На 21 септември, 1939 г. на конференция, свикана от Райнхард Хайдрих, завеждащ Главното управление за сигурност на Райха, се дискутира предложението за преместване на 30 000 германски и австрийски роми в окупирана Полша, заедно с депортирането на евреите.
Депортирането на немските роми започва през март 1940 г. – 2800 мъже, жени и деца са изпратени в гр. Люблин, Полша. В началото на ноември, 1941 г. 5000 австрийски роми са депортирани най-напред в гетото Лудж, а оттам в лагера “Хелмно”, където са умъртвени с газ в края на декември, 1941 г. В началото на януари, 1942 г. ромите от Германия и Полша, затворени във Варшавското гето, са депортирани в лагера “Треблинка” през лятото на 1942 г. и впоследствие умъртвени.
Със заповед на Химлер от 16 декември, 1942 г. всички “цигани и полу-цигани” трябва да бъдат депортирани в Аушвиц-Биркенау. Смята се, че около 23 000 роми са били изпратени там. Първата група от Германия пристига през февруари, 1943 г. Преобладаващата част от ромите са депортирани от Германия и анексираните територии Бохемия и Моравия. Малка част са депортирани от Полша, Унгария, Югославия, Франция, Белгия, Холандия и Норвегия. Трябва да се отбележи, че, въпреки обезправяването, затварянето им в гета и изпращането им в лагери, ромите не са били подложени на такъв систематизиран и целенасочен геноцид, на какъвто са били подложени евреите. Ромите, обитаващи държавите извън териториите на Райха, са били преследвани (и убивани) главно от местните власти, а не по настояване от страна на Германия.
В Аушвиц ромите са били настанени в отделна част – “лагер за циганските семейства”, секция ВІІе от Биркенау. В лагерите ромите са носели нашивки под формата на черен триъгълник, което означава “асоциални” или зелени – “професионални престъпници”, а понякога и буквата “Z” (от немското означение за “циганин”).
Поради липса на достатъчно данни за пред-военното ромско население в Европа не може да бъде изчислено какъв е точният брой на загиналите в гета, трудови и концентрационни лагери и на убитите в лагерите на смъртта. Изследователите са на мнение, че цифрата е между 220 000 и 500 000 души.
Кампания по българските училища
Ние често подценяваме себе си и това, което можем да направим. Но истината е, че всеки от нас може да направи много повече отколкото предполага! На фона на кризата в българското образование и упадъка на моралните ценности сред днешните младежи, е изключително насърчаващо да чуем свидетелството на млада учителка християнка, която е успяла да окаже силно положително влияние сред своите ученици, изявявайки истината за Холокоста.
„Когато започнаха съобщенията за честването на Холокоста, аз се замислих какво мога да направя на мястото, където работя. Разговарях с ученици и осъзнах, че те всъщност не помнят, не знаят нищо за това, което се е случвало по време на Втората световна война. Реших отначало само да раздам брошури на колегите, но всъщност бях провокирана от това незнание и материалите, които прегледах, ме мотивираха много силно да действам. Помолих директора за разрешение да изнеса лекция пред учениците заедно с мултимедийна презентация и получих това разрешение. Реших учениците от 7 клас нагоре до 12-ти клас да бъдат включени, тъй като материалът не е никак лек.
Започна подготовката, минавах лично да поканя учениците, сблъсках се с тяхната арогантност, отхвърляне, но така или иначе аз бях решила твърдо да доведа нещата до край! Поканих ги, часът беше 7.30 сутринта, защото тогава е часът на класа, в който може да се проведе такова мероприятие. Чудих се изобщо ще дойде ли някой, какво ще бъде поведението им, дали няма някой да провокира това нещо, дали изобщо няма някой да стане, да саботира цялото нещо...Но в крайна сметка отидох там и зачаках и започнаха да идват. Събраха се около 90 човека, заедно с класните им ръководители и просто от момента, в който започнах да говоря, настъпи абсолютна тишина. Те изслушаха с огромен интерес цялото нещо. В последствие класните им ръководители споделиха, че са изумени от това, че децата са слушали толкова дълго време нещо, което е абсолютно ново за тях и за което те не са имали никаква информация. Всъщност това, което направих, не беше много, но тези деца, аз съм сигурна, че те си тръгнаха различни от това място”
Магдалена Райкова, ХЦ „Победа”, София, преподавател в 68 СОУ „Акад. Никола Обрешков”, София:
Вярваме, че това чудесно свидетелство е насърчило особено тези от вас, които са учители и сме уверени, че вие също можете да повлияете положително на учениците във вашите училища, споделяйки с тях истината за Холокоста. В раздела „Кампания по българските училища” може да намерите материали, които да ви помогнат в подготовката на презентации и други образователни мероприятия по повод Международния ден в памет на Холокоста.
Можете да свалите помощни материали за работа в училищата тук в тази страница,която е закачена на етикети.
„Когато започнаха съобщенията за честването на Холокоста, аз се замислих какво мога да направя на мястото, където работя. Разговарях с ученици и осъзнах, че те всъщност не помнят, не знаят нищо за това, което се е случвало по време на Втората световна война. Реших отначало само да раздам брошури на колегите, но всъщност бях провокирана от това незнание и материалите, които прегледах, ме мотивираха много силно да действам. Помолих директора за разрешение да изнеса лекция пред учениците заедно с мултимедийна презентация и получих това разрешение. Реших учениците от 7 клас нагоре до 12-ти клас да бъдат включени, тъй като материалът не е никак лек.
Започна подготовката, минавах лично да поканя учениците, сблъсках се с тяхната арогантност, отхвърляне, но така или иначе аз бях решила твърдо да доведа нещата до край! Поканих ги, часът беше 7.30 сутринта, защото тогава е часът на класа, в който може да се проведе такова мероприятие. Чудих се изобщо ще дойде ли някой, какво ще бъде поведението им, дали няма някой да провокира това нещо, дали изобщо няма някой да стане, да саботира цялото нещо...Но в крайна сметка отидох там и зачаках и започнаха да идват. Събраха се около 90 човека, заедно с класните им ръководители и просто от момента, в който започнах да говоря, настъпи абсолютна тишина. Те изслушаха с огромен интерес цялото нещо. В последствие класните им ръководители споделиха, че са изумени от това, че децата са слушали толкова дълго време нещо, което е абсолютно ново за тях и за което те не са имали никаква информация. Всъщност това, което направих, не беше много, но тези деца, аз съм сигурна, че те си тръгнаха различни от това място”
Магдалена Райкова, ХЦ „Победа”, София, преподавател в 68 СОУ „Акад. Никола Обрешков”, София:
Вярваме, че това чудесно свидетелство е насърчило особено тези от вас, които са учители и сме уверени, че вие също можете да повлияете положително на учениците във вашите училища, споделяйки с тях истината за Холокоста. В раздела „Кампания по българските училища” може да намерите материали, които да ви помогнат в подготовката на презентации и други образователни мероприятия по повод Международния ден в памет на Холокоста.
Можете да свалите помощни материали за работа в училищата тук в тази страница,която е закачена на етикети.
Призивът – да помним, за да не се повтори
В тази връзка на 27 януари много от църквите в Европа се готвят да почетат Деня в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста. Това ще бъде и форма на противопоставяне на всяка форма на антисемитизъм в Европа. Ние сме длъжни – пред Бога и пред съвестта си – никога повече да не мълчим, но да помним съдбата на тези шест милиона евреи, които бяха убити по време на Холокоста в християнска Европа. Това престъпление не трябва никога да бъде забравено и това е причината поради, която ние призоваваме Църквата в България да се вдигне на този ден и да не позволи на поколенията, които не са били свидетели на тези събития, да забравят. Тази брошура е призив от страна на Европейската Коалиция за Израел, Християни приятели на Израел- България и Християнски Център Победа в София към вас и вашите църкви да участвате в честването на този ден. Църквата в България няма моралното право да стои настрана. Шест милиона души е цифра, която човешкият ум не може да разбере, нито да обхване, това са твърде много хора, прекалено много, защото зад всяко едно от тези шест милиона имена има история, има съдба, изпълнена с толкова много събития, че това е отвъд това, което можем да осмислим. Един милион и половина деца, които никога не получиха възможността да живеят, да пораснат, да бъдат щастливи, да създадат свои семейства и да имат свои деца и внуци!...
Фактите
Холокостът бележи един от най-тъмните периоди в човешката история. През 1933 година в Европа живеят приблизително девет милиона евреи, пръснати в 21 държави. След дванадесет години през 1945 година двама от трима евреи са вече мъртви. Днес, повече от шестдесет години след Холокоста, въпреки нашето познаване на историята и историческите особености на епохата, ние все още не можем да разберем това събитие. Холокостът е уникално събитие, защото не една древна варварска държава, но една цивилизована страна с много стойностна християнска история, в лицето на своите законно избрани лидери решава и си поставя за цел да унищожи физически цял един народ! Когато евреите научаваха, че трябва да умрат, това бе присъда, която не можеше да се обжалва, ситуация, в която нямаше милост, нито място за преговори, за помирение или за проява на състрадание… Евреите имаха враг, който не приемаше никакво друго решение освен едно – тяхната смърт! Никой евреин не можеше да разчита на съд, на адвокат или на защита, той не можеше да спаси живота си, като помоли за милост или за прошка, за вината, че се е родил евреин… Той не можеше да получи милост ако се предаде, нито можеше да предложи да стане доживотен роб и слуга на тези, които го мразеха. Той стоеше пред присъда, която не можеше да бъде променена и избегната. Смъртта беше единствената опция…
Независимо от цялото знание за Холокоста, което имаме днес, независимо от информацията, с която разполагаме за събитията, станали преди малко повече от половин век, ние с вас все още нямаме никакъв разумен отговор на въпроса: Защо народите на Европа останаха безмълвни и обърнаха гръб на невинни хора, които умираха, без да има причина? Как е възможно шест милиона души да викат за помощ и да няма кой да им подаде ръка? Защо бяха толкова малко народите и единици хората, които се изправиха, за да защитят и спасят евреите? Защо Европа позволи да има Аушвиц?... Въпросите не спират до тук.
Има много снимки като тази, показващи еврейски деца, върху които немските „лекари” са правили всякакви експерименти, които и днес ни карат да се срамуваме, че сме човеци. Как бе възможно човешки същества да направят това на малки деца? Човешкият ум понякога отказва да даде отговор, той бяга и отказва да мисли за това, което е разбрал! Но това са фактите и това е част от историята на Европа и нашето поколение и децата ни трябва да знаят за това, което се е случило по времето на Холокоста.
Холокостът е събитие, което има своята логика и е резултат на дълги процеси, на формиране на начин на мислене в продължение на векове. Холокостът не се случва за една нощ. Той не е дело на някаква група убийци-маниаци, които изведнъж решават да избият всички евреи. Идеята, че евреите са хора, чийто живот не струва нищо, не се появява просто от никъде. Нито се появяват изведнъж идеолози на омраза или пък „лекари”, които започват да правят експерименти с хора. Тези „лекари” са хората, които стигат до заключението, че най-добрият начин за масово избиване е използването на газ. Нещата не стават изведнъж, те стават бавно и прогресивно и се трупат с векове в умовете и съзнанието на хората в Европа, докато стигнат до своята кулминация - Холокоста. И те имат своя произход в близо 19-вековната антисемитската теология на Църквата в Европа.
Независимо от цялото знание за Холокоста, което имаме днес, независимо от информацията, с която разполагаме за събитията, станали преди малко повече от половин век, ние с вас все още нямаме никакъв разумен отговор на въпроса: Защо народите на Европа останаха безмълвни и обърнаха гръб на невинни хора, които умираха, без да има причина? Как е възможно шест милиона души да викат за помощ и да няма кой да им подаде ръка? Защо бяха толкова малко народите и единици хората, които се изправиха, за да защитят и спасят евреите? Защо Европа позволи да има Аушвиц?... Въпросите не спират до тук.
Има много снимки като тази, показващи еврейски деца, върху които немските „лекари” са правили всякакви експерименти, които и днес ни карат да се срамуваме, че сме човеци. Как бе възможно човешки същества да направят това на малки деца? Човешкият ум понякога отказва да даде отговор, той бяга и отказва да мисли за това, което е разбрал! Но това са фактите и това е част от историята на Европа и нашето поколение и децата ни трябва да знаят за това, което се е случило по времето на Холокоста.
Холокостът е събитие, което има своята логика и е резултат на дълги процеси, на формиране на начин на мислене в продължение на векове. Холокостът не се случва за една нощ. Той не е дело на някаква група убийци-маниаци, които изведнъж решават да избият всички евреи. Идеята, че евреите са хора, чийто живот не струва нищо, не се появява просто от никъде. Нито се появяват изведнъж идеолози на омраза или пък „лекари”, които започват да правят експерименти с хора. Тези „лекари” са хората, които стигат до заключението, че най-добрият начин за масово избиване е използването на газ. Нещата не стават изведнъж, те стават бавно и прогресивно и се трупат с векове в умовете и съзнанието на хората в Европа, докато стигнат до своята кулминация - Холокоста. И те имат своя произход в близо 19-вековната антисемитската теология на Църквата в Европа.
49 000 цветя - 49 000 спасени еврейски живота
В края на ноември 2008 в България се проведе Фестивал на благодарността, посветен на 65-годишнината от спасяването на българските евреи по времето на Холокоста. Едно от най-вълнуващите събития по времето на този фестивал беше раздаването на 49 000 цветя по улиците на шест големи града в страната ни в знак на благодарност към българския народ за спасяването на 49 000 еврейски живота. Организаторите на фестивала, Калин и Шарон Чонев, се обърнаха към евангелските църкви за съдействие и подкрепа в осъществяването на този широкомащабен проект.
На 23 ноември, 2008 г., стотици християни излязоха по улиците на София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Ямбол, за да подкрепят тази инициатива и да помогнат на еврейските общности в своите градове при раздаването на хилядите цветя. Всяко цвете беше придружено от картичка със следния текст: „Моля приемете това цвете, едно от 49 000, които се раздават днес в България като знак на благодарност към вас – потомците на онова достойно поколение българи, които се противопоставиха на злото и избраха да опазят живота”.
Три дни преди това, цвете и картичка получиха и членовете на българското правителство, посрещнати от група младежи пред Министерския съвет.
В раздаването на цветята участваха евреи и християни от всички поколения, включително тийнейджъри и деца със своите родители. Събитието беше отразено в националните и местните медии и получи положителен отклик сред обществеността.
Този проект ни даде възможност за много вълнуващи срещи и разговори с хора, които бяха докоснати от личното внимание към тях. Радостни сме, че успяхме да споделим посланието на благодарност с българи от различни поколения – от възрастни хора, които са преживели лично събитията от 1943 г. до тийнейджъри, които не знаят почти нищо за тези събития. Вярваме, че Фестивалът на благодарността ще помогне на хората в България да оценят доброто национално наследство, което имаме по отношение на еврейския народ и ще насърчат обществото ни като цяло да пази това наследство и да се противопоставя на всяка форма на антисемитизъм в страната ни. Молитвата ни е всяко добро семе, което е било посято чрез този фестивал, да даде трайни добри плодове за идните поколения.
На 23 ноември, 2008 г., стотици християни излязоха по улиците на София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Ямбол, за да подкрепят тази инициатива и да помогнат на еврейските общности в своите градове при раздаването на хилядите цветя. Всяко цвете беше придружено от картичка със следния текст: „Моля приемете това цвете, едно от 49 000, които се раздават днес в България като знак на благодарност към вас – потомците на онова достойно поколение българи, които се противопоставиха на злото и избраха да опазят живота”.
Три дни преди това, цвете и картичка получиха и членовете на българското правителство, посрещнати от група младежи пред Министерския съвет.
В раздаването на цветята участваха евреи и християни от всички поколения, включително тийнейджъри и деца със своите родители. Събитието беше отразено в националните и местните медии и получи положителен отклик сред обществеността.
Този проект ни даде възможност за много вълнуващи срещи и разговори с хора, които бяха докоснати от личното внимание към тях. Радостни сме, че успяхме да споделим посланието на благодарност с българи от различни поколения – от възрастни хора, които са преживели лично събитията от 1943 г. до тийнейджъри, които не знаят почти нищо за тези събития. Вярваме, че Фестивалът на благодарността ще помогне на хората в България да оценят доброто национално наследство, което имаме по отношение на еврейския народ и ще насърчат обществото ни като цяло да пази това наследство и да се противопоставя на всяка форма на антисемитизъм в страната ни. Молитвата ни е всяко добро семе, което е било посято чрез този фестивал, да даде трайни добри плодове за идните поколения.
Факти по спасяването на българските евреи
Протестите на българите срещу мерките, предприети от правителството по отношение на “лицата от еврейски произход”, започват още преди обнародването на Закона за защита на нацията на 21 януари 1941 г. Изпратени са множество протестни писма на граждани от различни избирателни райони в София, Пловдив, на различни професионални сдружения (вкл. на писателите, адвокатите, лекарите, художниците); има протести от страна на самата еврейска общност и протести от страна на Православната църква в защита на покръстените евреи. Редица народни представители (вкл. бившият министър-председател Никола Мушанов) се изказват против приемането на закона.
Въпреки тези протести, законът е приет и прилаган с пълна сила почти до края на войната. Този закон не само предвижда ограничаването на правата на евреите, лишаването им от имущество, забраната да упражняват определени професии, да сключват бракове с не-евреи, но постановява и изпращането на мъжете на възраст от 20 до 46 години в трудови лагери. В резултат на това, през периода от началото на 1941 г. до септември 1944 г., огромният процент от работоспособното мъжко еврейско население се намира в т.нар “еврейски работни групи”. Тези евреи работят по строителството и поддръжката на шосейни и ж.п. пътища, по отводняването на низините край р. Дунав, по корекциите на леглата на разни реки в страната и по общински строителни обекти. Условията за работа и живот са много тежки, при високи трудови норми, лоша храна, масово боледуване, липса на каквото и да е медицинско обслужване и злоупотреби от страна на по-голямата част от надзорния персонал.
След създаването на Комисарство по еврейските въпроси (29 август 1942 г.), което да се занимава с “разрешаването на еврейския въпрос и свързаните с него въпроси” следва подписване на двустранен договор между Александър Белев, комисар по еврейските въпроси и Теодор Данекер, съветник на германския полицейски аташе по еврейските въпроси, за депортирането на 20 000 евреи от България. Министерският съвет одобрява това споразумение и, за да бъде то изпълнено, гласува 7 постановления, свързани с депортирането на евреите. Депортацията включва всички евреи от “новоосвободените земи” Беломорска Тракия и Вардарска Македония (на брой 11 343), които биват допълнени с “нежелателните евреи” от старите предели на царството – всички онези, които са обществено активни, изявени като водачи на еврейската общност, по-богати или с противо-държавни прояви.
Въпреки опитите за чуждестранна намеса и застъпничество от страна на Англия (представлявана от Шарл Редар, швейцарски пълномощен министър в София), а впоследствие и на САЩ, Испания и други държави, на депортацията е даден ход. Евреите от Тракия са събрани на 4 март и след престой в тютюневите складове на Дупница и Горна Джумая, на 18 и 19 март, са изпратени през Лом за Виена и оттам – за лагера “Треблинка”. От 4221 депортирани до края на войната оцеляват 100 човека. Евреите от Македония са събрани на 11 март в Скопие, а на 22, 25 и 29 март са изпратени за Качаник и за “Треблинка”. От 7122 депортирани оцеляват около 200 човека.
На влаковете с преминаващи през старите български територии евреи стават свидетели стотици хора. Един от тях е софийският митрополит Стефан, който изпраща телеграма до Цар Борис ІІІ с молба да се застъпи за тях. На събраните в Скопие евреи става свидетел народният представител от Кюстендил Асен Суичмезов. Успоредно с депортацията на евреите от “новите територии” тече и подготовка за депортация на евреите от старите територии. Всички евреи от Дупница са поставени под домашен арест, тези от Кюстендил са затворени в училището, пловдивските – също, а на 10 март е издадена заповед за арестуването на софийските евреи.
По изрично настояване на П. Габровски, министър на вътрешните работи на България, цялата операция по депортирането на евреите е била държана в тайна и от широката общественост, и дори от Народното събрание. Това е било възможно по силата на закона, с който Министерският съвет упълномощава Комисарството по еврейските въпроси да поеме изцяло политиката на страната по отношение на евреите. По силата на този закон, Комисарството може да издава укази по “еврейските въпроси”, които имат силата на закони и без да бъдат гласувани от Народното събрание.
След като мнозина българи стават очевидци и на депортирането на евреите от новите територии, и на подготовката на депортирането на евреите от старите територии, се подемат различни инициативи и протести, целящи спирането на депортациите. Протестна делегация от Кюстендил още на 8 март 1943 г. пристига в София и иска среща с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев. Те уведомяват Пешев за това какво се случва в града им, след което искат среща с министър-председателя Богдан Филов. Филов отказва да приеме делегацията. Заради тяхната намеса, обаче, министърът на вътрешните работи П. Габровски нарежда да бъде отменена депортацията на евреите от Кюстендил и те са освободени.
След общоградска интервенция биват освободени евреите от Дупница. Пловдивският митрополит Кирил се намесва в полза на събраните в еврейското училище пловдивски евреи (1500-1600 човека, по негови данни). Има застъпничество от страна на народни представители, митрополити и най-обикновени поданици на Царството за евреите и в други градове на страната. Ситуацията изглежда овладяна, но, при все това, подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев подготвя протестно изложение до министър-председателя Богдан Филов срещу изселването на евреите извън границите на страната. Изложението е връчено на 17 март 1943 г. и е подписано от 43-ма народни представители от правителственото мнозинство. Това протестно изложение се тълкува като критика на цялостната политика на правителството на Б. Филов, в резултат на което той иска да се гласува вот на доверие на правителството. След изключително “унизителна”, по думите на самия Пешев, процедура по гласуване, в която министър-председателят разпитва един по един всички подписали се под протестното изложение продължават ли да го подкрепят или не, само 30 от тях остават верни на подписите си. Филов успява да получи вот на доверие от присъстващите 114 народни представители от мнозинството по цялостната политика на правителството, включително и по еврейския въпрос.
На 26 март 1943 г. се гласува вот на недоверие на Димитър Пешев и той е освободен от длъжност. Междувременно евреите от Беломорска Тракия и Вардарска Македония са депортирани извън страната, а тези от “старите предели” са само временно “спасени”. Още в началото на май Комисарят по еврейските въпроси Белев има нов план: “Да се изселят вън от царството всички евреи”, като се изпратят в германските източни области 25 000 евреи от София и 23 000 от провинцията, като предаването им стане предимно през Лом и Сомовит. Белев предлага на министър Габровски (който съответно предлага на Цар Борис ІІІ) два варианта: а) – да се изселят наведнъж всички евреи към германските източни области; б) – да се изселят най-напред софийските евреи в провинцията. Самият Белев е подкрепял план “а”, въпреки че за него, дори и по думите на полицейския аташе при германската легация Хофман, не е имало достатъчно полицейски сили, за да се извърши в необходимия кратък срок. Цар Борис ІІІ разпорежда незабавното преселване на евреите във вътрешността на страната.
На 21 май 1943 г. Министерският съвет приема 70-то постановление, с което се нарежда на Комисарството по еврейските въпроси да изсели всички софийски евреи във вътрешността на страната, с изключение на женените за лица от нееврейски произход, граждански мобилизираните, покръстените и заразноболните. На 23 май Комисарството започва да връчва заповеди за изселване в тридневен срок. От докладите на комисаря Белев до министъра на вътрешните работи Габровски става ясно, че се цели “настаняването на евреите временно в лагери, а след това предаването им на германските власти при вдигането им”.
По повод изселването на софийските евреи започват нови вълни на протестни писма, демонстрации и недоволства. На 24 май 1943г., използвайки празника, няколко хиляди евреи и не-евреи организират шествие, което е имало за цел да завърши с протест пред Двореца. На площад “Възраждане”, обаче, шествието е пресрещнато от конна и пеша полиция, като демонстрантите (предимно жени, старци и младежи) са били разпръснати, а 400 души са арестувани. От тях 120 евреи са изпратени във концентрационния лагер при Сомовит.
3 Протестна делегация, предвождана от равините Ашер Хананел и Даниел Цион отива при митрополит Стефан и му разказва за случилото се с демонстрантите и за новите мерки, предприети срещу евреите. Митрополитът се опитва безуспешно да се свърже с Цар Борис и след това се отправя за предварително запланувания тържествен молебен на площада пред “Александър Невски”. В словото си пред събралите се той говори против мерките за изселването на софийските евреи и се изказва в защита на еврейската общност като цяло.
Следват и протестни писма от народни представители, общественици, интелектуалци и духовници. Независимо от протестите, софийските евреи са изселени извън столицата. В доклада си до Главното имперско управление за сигурност германският полицейски аташе Хофман пише, че “покъщнината на изселените евреи от София веднага след опразването на жилищата се продава на търг. Жилищата се дават под наем. Подслоняването в градовете в провинцията, в някои от които се препратиха до 5000 евреи, представлява само една преходна мярка, понеже училищните сгради могат да се използват само през време на училищните ваканции”.
Въпреки неразбирането и несъпричастността от страна на българския народ, правителството продължава да се готви за окончателното разрешаване на еврейския въпрос. В строго поверително писмо, изпратено от Министерството на вътрешните работи до областните директори, на 1 юли 1943 г. се нарежда изселените от София евреи, пръснати в много населени места (което затруднява контрола върху тях), да бъдат повторно изселени в по-малък брой градове, “близо до ж.п. линия, за да може да се извърши превозването на евреите”.
От 24 май, когато софийските евреи са изселени, до 25 август 1943 г. се променя и вътрешната, и външнополитическата, и военната обстановка. На 15 август Главното имперско управление за сигурност прави трети опит за натиск по отношение на “окончателното разрешаване на еврейския въпрос”. Отговорът на българското правителство е, че моментът не е подходящ. Въпреки това, въпросът щял да бъде окончателно решен “веднага щом германските войски минат на преден план и с това нахлуващата в момента враждебна политическа офанзива мине на заден план”.
На 27 август 1943 г. умира Цар Борис ІІІ. В средата на септември кабинетът на Филов подава оставка. През октомври подава оставка и комисарят по еврейските въпроси Ал. Белев. Интересно е да се отбележи, че Белев е едновременно обвинен (от българска страна пред чуждестранни правителства), че едва ли не еднолично е депортирал евреите от Тракия и Македония; и (от немска страна), че е еднолично отговорен за провала на “окончателното разрешаване на еврейския въпрос” в България.
Въпреки обратите, положението на евреите остава непроменено. Облекченията, които се дават, са незначителни – снемане на жълтите звезди и отмяна на забраната да се преминава през определени улици и да се посещават обществени заведения. Огромният процент от мъжете в трудоспособна възраст остават в трудовите лагери до края на войната. Няколкото правителства, които се сменят през този период, гласуват отмяна на някои членове от Закона за защита на нацията, но евреите не са възстановени нито на старите си местожителства, нито получават обратно имуществата си или правото да работят каквато работа пожелаят.
Извънредно тежките условия на живот и дискриминацията на евреите в България по време на войната са факт. Факт е също така, че нито един евреин - български поданик, който се намира на територията на царството през това време, не е бил депортиран извън пределите на страната и предаден на смърт. Въпреки правителствената политика и усиления германски натиск опазването на тези евреи става възможно заради застъпването на хора от всякакви прослойки на обществото – синдикални и граждански сдружения, народни представители, бивши министри, общественици, интелектуалци и, не на последно място, заради непрестанното застъпничество от страна на Светия синод на Българската православна църква.
“Българинът не намира у евреите никакви недостатъци, които да оправдаят някакви особени мерки срещу тях”, пише германският пълномощен министър Бекерле в докладите си през цялото време на войната. Според него “тук (в България, бел.авт.) не съществуват нито идеологическите, нито расовите предпоставки да се представи еврейският въпрос пред българския народ като бърз и нуждаещ се от разрешение, така както бе случаят в Райха”. Германските представители продължават да смятат, че българската общественост така и не разбира истинското значение на еврейския проблем.
(Материалът е подготвен по текстове от Оцеляването, Сборник от документи 1940-1944, съставител: Давид Коен, София: Шалом, 1995.)
Въпреки тези протести, законът е приет и прилаган с пълна сила почти до края на войната. Този закон не само предвижда ограничаването на правата на евреите, лишаването им от имущество, забраната да упражняват определени професии, да сключват бракове с не-евреи, но постановява и изпращането на мъжете на възраст от 20 до 46 години в трудови лагери. В резултат на това, през периода от началото на 1941 г. до септември 1944 г., огромният процент от работоспособното мъжко еврейско население се намира в т.нар “еврейски работни групи”. Тези евреи работят по строителството и поддръжката на шосейни и ж.п. пътища, по отводняването на низините край р. Дунав, по корекциите на леглата на разни реки в страната и по общински строителни обекти. Условията за работа и живот са много тежки, при високи трудови норми, лоша храна, масово боледуване, липса на каквото и да е медицинско обслужване и злоупотреби от страна на по-голямата част от надзорния персонал.
След създаването на Комисарство по еврейските въпроси (29 август 1942 г.), което да се занимава с “разрешаването на еврейския въпрос и свързаните с него въпроси” следва подписване на двустранен договор между Александър Белев, комисар по еврейските въпроси и Теодор Данекер, съветник на германския полицейски аташе по еврейските въпроси, за депортирането на 20 000 евреи от България. Министерският съвет одобрява това споразумение и, за да бъде то изпълнено, гласува 7 постановления, свързани с депортирането на евреите. Депортацията включва всички евреи от “новоосвободените земи” Беломорска Тракия и Вардарска Македония (на брой 11 343), които биват допълнени с “нежелателните евреи” от старите предели на царството – всички онези, които са обществено активни, изявени като водачи на еврейската общност, по-богати или с противо-държавни прояви.
Въпреки опитите за чуждестранна намеса и застъпничество от страна на Англия (представлявана от Шарл Редар, швейцарски пълномощен министър в София), а впоследствие и на САЩ, Испания и други държави, на депортацията е даден ход. Евреите от Тракия са събрани на 4 март и след престой в тютюневите складове на Дупница и Горна Джумая, на 18 и 19 март, са изпратени през Лом за Виена и оттам – за лагера “Треблинка”. От 4221 депортирани до края на войната оцеляват 100 човека. Евреите от Македония са събрани на 11 март в Скопие, а на 22, 25 и 29 март са изпратени за Качаник и за “Треблинка”. От 7122 депортирани оцеляват около 200 човека.
На влаковете с преминаващи през старите български територии евреи стават свидетели стотици хора. Един от тях е софийският митрополит Стефан, който изпраща телеграма до Цар Борис ІІІ с молба да се застъпи за тях. На събраните в Скопие евреи става свидетел народният представител от Кюстендил Асен Суичмезов. Успоредно с депортацията на евреите от “новите територии” тече и подготовка за депортация на евреите от старите територии. Всички евреи от Дупница са поставени под домашен арест, тези от Кюстендил са затворени в училището, пловдивските – също, а на 10 март е издадена заповед за арестуването на софийските евреи.
По изрично настояване на П. Габровски, министър на вътрешните работи на България, цялата операция по депортирането на евреите е била държана в тайна и от широката общественост, и дори от Народното събрание. Това е било възможно по силата на закона, с който Министерският съвет упълномощава Комисарството по еврейските въпроси да поеме изцяло политиката на страната по отношение на евреите. По силата на този закон, Комисарството може да издава укази по “еврейските въпроси”, които имат силата на закони и без да бъдат гласувани от Народното събрание.
След като мнозина българи стават очевидци и на депортирането на евреите от новите територии, и на подготовката на депортирането на евреите от старите територии, се подемат различни инициативи и протести, целящи спирането на депортациите. Протестна делегация от Кюстендил още на 8 март 1943 г. пристига в София и иска среща с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев. Те уведомяват Пешев за това какво се случва в града им, след което искат среща с министър-председателя Богдан Филов. Филов отказва да приеме делегацията. Заради тяхната намеса, обаче, министърът на вътрешните работи П. Габровски нарежда да бъде отменена депортацията на евреите от Кюстендил и те са освободени.
След общоградска интервенция биват освободени евреите от Дупница. Пловдивският митрополит Кирил се намесва в полза на събраните в еврейското училище пловдивски евреи (1500-1600 човека, по негови данни). Има застъпничество от страна на народни представители, митрополити и най-обикновени поданици на Царството за евреите и в други градове на страната. Ситуацията изглежда овладяна, но, при все това, подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев подготвя протестно изложение до министър-председателя Богдан Филов срещу изселването на евреите извън границите на страната. Изложението е връчено на 17 март 1943 г. и е подписано от 43-ма народни представители от правителственото мнозинство. Това протестно изложение се тълкува като критика на цялостната политика на правителството на Б. Филов, в резултат на което той иска да се гласува вот на доверие на правителството. След изключително “унизителна”, по думите на самия Пешев, процедура по гласуване, в която министър-председателят разпитва един по един всички подписали се под протестното изложение продължават ли да го подкрепят или не, само 30 от тях остават верни на подписите си. Филов успява да получи вот на доверие от присъстващите 114 народни представители от мнозинството по цялостната политика на правителството, включително и по еврейския въпрос.
На 26 март 1943 г. се гласува вот на недоверие на Димитър Пешев и той е освободен от длъжност. Междувременно евреите от Беломорска Тракия и Вардарска Македония са депортирани извън страната, а тези от “старите предели” са само временно “спасени”. Още в началото на май Комисарят по еврейските въпроси Белев има нов план: “Да се изселят вън от царството всички евреи”, като се изпратят в германските източни области 25 000 евреи от София и 23 000 от провинцията, като предаването им стане предимно през Лом и Сомовит. Белев предлага на министър Габровски (който съответно предлага на Цар Борис ІІІ) два варианта: а) – да се изселят наведнъж всички евреи към германските източни области; б) – да се изселят най-напред софийските евреи в провинцията. Самият Белев е подкрепял план “а”, въпреки че за него, дори и по думите на полицейския аташе при германската легация Хофман, не е имало достатъчно полицейски сили, за да се извърши в необходимия кратък срок. Цар Борис ІІІ разпорежда незабавното преселване на евреите във вътрешността на страната.
На 21 май 1943 г. Министерският съвет приема 70-то постановление, с което се нарежда на Комисарството по еврейските въпроси да изсели всички софийски евреи във вътрешността на страната, с изключение на женените за лица от нееврейски произход, граждански мобилизираните, покръстените и заразноболните. На 23 май Комисарството започва да връчва заповеди за изселване в тридневен срок. От докладите на комисаря Белев до министъра на вътрешните работи Габровски става ясно, че се цели “настаняването на евреите временно в лагери, а след това предаването им на германските власти при вдигането им”.
По повод изселването на софийските евреи започват нови вълни на протестни писма, демонстрации и недоволства. На 24 май 1943г., използвайки празника, няколко хиляди евреи и не-евреи организират шествие, което е имало за цел да завърши с протест пред Двореца. На площад “Възраждане”, обаче, шествието е пресрещнато от конна и пеша полиция, като демонстрантите (предимно жени, старци и младежи) са били разпръснати, а 400 души са арестувани. От тях 120 евреи са изпратени във концентрационния лагер при Сомовит.
3 Протестна делегация, предвождана от равините Ашер Хананел и Даниел Цион отива при митрополит Стефан и му разказва за случилото се с демонстрантите и за новите мерки, предприети срещу евреите. Митрополитът се опитва безуспешно да се свърже с Цар Борис и след това се отправя за предварително запланувания тържествен молебен на площада пред “Александър Невски”. В словото си пред събралите се той говори против мерките за изселването на софийските евреи и се изказва в защита на еврейската общност като цяло.
Следват и протестни писма от народни представители, общественици, интелектуалци и духовници. Независимо от протестите, софийските евреи са изселени извън столицата. В доклада си до Главното имперско управление за сигурност германският полицейски аташе Хофман пише, че “покъщнината на изселените евреи от София веднага след опразването на жилищата се продава на търг. Жилищата се дават под наем. Подслоняването в градовете в провинцията, в някои от които се препратиха до 5000 евреи, представлява само една преходна мярка, понеже училищните сгради могат да се използват само през време на училищните ваканции”.
Въпреки неразбирането и несъпричастността от страна на българския народ, правителството продължава да се готви за окончателното разрешаване на еврейския въпрос. В строго поверително писмо, изпратено от Министерството на вътрешните работи до областните директори, на 1 юли 1943 г. се нарежда изселените от София евреи, пръснати в много населени места (което затруднява контрола върху тях), да бъдат повторно изселени в по-малък брой градове, “близо до ж.п. линия, за да може да се извърши превозването на евреите”.
От 24 май, когато софийските евреи са изселени, до 25 август 1943 г. се променя и вътрешната, и външнополитическата, и военната обстановка. На 15 август Главното имперско управление за сигурност прави трети опит за натиск по отношение на “окончателното разрешаване на еврейския въпрос”. Отговорът на българското правителство е, че моментът не е подходящ. Въпреки това, въпросът щял да бъде окончателно решен “веднага щом германските войски минат на преден план и с това нахлуващата в момента враждебна политическа офанзива мине на заден план”.
На 27 август 1943 г. умира Цар Борис ІІІ. В средата на септември кабинетът на Филов подава оставка. През октомври подава оставка и комисарят по еврейските въпроси Ал. Белев. Интересно е да се отбележи, че Белев е едновременно обвинен (от българска страна пред чуждестранни правителства), че едва ли не еднолично е депортирал евреите от Тракия и Македония; и (от немска страна), че е еднолично отговорен за провала на “окончателното разрешаване на еврейския въпрос” в България.
Въпреки обратите, положението на евреите остава непроменено. Облекченията, които се дават, са незначителни – снемане на жълтите звезди и отмяна на забраната да се преминава през определени улици и да се посещават обществени заведения. Огромният процент от мъжете в трудоспособна възраст остават в трудовите лагери до края на войната. Няколкото правителства, които се сменят през този период, гласуват отмяна на някои членове от Закона за защита на нацията, но евреите не са възстановени нито на старите си местожителства, нито получават обратно имуществата си или правото да работят каквато работа пожелаят.
Извънредно тежките условия на живот и дискриминацията на евреите в България по време на войната са факт. Факт е също така, че нито един евреин - български поданик, който се намира на територията на царството през това време, не е бил депортиран извън пределите на страната и предаден на смърт. Въпреки правителствената политика и усиления германски натиск опазването на тези евреи става възможно заради застъпването на хора от всякакви прослойки на обществото – синдикални и граждански сдружения, народни представители, бивши министри, общественици, интелектуалци и, не на последно място, заради непрестанното застъпничество от страна на Светия синод на Българската православна църква.
“Българинът не намира у евреите никакви недостатъци, които да оправдаят някакви особени мерки срещу тях”, пише германският пълномощен министър Бекерле в докладите си през цялото време на войната. Според него “тук (в България, бел.авт.) не съществуват нито идеологическите, нито расовите предпоставки да се представи еврейският въпрос пред българския народ като бърз и нуждаещ се от разрешение, така както бе случаят в Райха”. Германските представители продължават да смятат, че българската общественост така и не разбира истинското значение на еврейския проблем.
(Материалът е подготвен по текстове от Оцеляването, Сборник от документи 1940-1944, съставител: Давид Коен, София: Шалом, 1995.)
Subscribe to:
Posts (Atom)
