Осмият ден на събранието
Второзаконие 14:22-16:17
Числа 29:35-30:1
3 Царе 8:54-9:1
Марко 12:28-34
На този Шабат е „Осмият ден на събранието”, въпреки че Шемини Ацерет е включен в празнуването на Сукот, не е част от празника. Това е самостоятелен празничен ден.
Числа 29: 35 На осмия ден да имате тържествено събрание и да не работите никаква слугинска работа;
На този празничен ден се чете специална порция от Тората. Аз искам да разгледаме следния пасаж:
Второзаконие 14: 22 Непременно да даваш десетък от всичките си произведения, които си посеял, които нивата ти произвежда всяка година. 23 И десетъкът от житото си, от виното си и от маслото си, и първородните от говедата си и от овците си да ядеш пред Господа твоя Бог, на мястото, което избере за да настани Името Си там; за да се научиш да се боиш всякога от Господа твоя Бог.
Какво отношение има даването на десятък към страха от Бога? Отговорът е много прост. Ако не даваме десятък, то не се боим от Него, след като Той ни е заповядал да го правим. За да разберем какво означава това, нека да погледнем какво Писанията ни казват за страха от Бога.
Има много видове страх, които се свързват с Бога. Има вид страх от Бога, който не произхожда от Него и се нарича суеверие. Повечето пъти хората са суеверни, поради страх от наказание или от Божието осъждение. Суеверните хора често придават на определени предмети определени сили, например „ръката” (хамаш), която се носи от евреите, за да ги пази от зло или „Корницело”- носено от италианците по същата причина. Суеверието също така кара хората да правят неща или да избягват да правят други, като например да избягват да преминават под стълби или да не счупят огледало. Нито едно от тези неща не произхожда от Бога, нито пък Той има нещо общо с тях. Въпреки това, суеверните хора свързват тези дейности с това, че Бог ще вдигне защитата си от техния живот. Суеверието във всичките му форми е необосновано и свързано с невежество относно Бога.
Има и истински страх от Бога. Този страх кара човека да внимава да не се противопоставя на Бога или да Го оскърбява, поради което прави всичко възможно да живее според Неговите заповеди и да постъпва според Неговата воля. Това е здравословен страх, който демонстрира почит, благоговение и уважение към Бог и Неговото Слово. Думите почит, благоговение и уважение, когато се използват в Писанието, могат да бъдат синоним на „здравословен страх”. В Писанието ни се казва, че децата трябва да се боят от (уважават) родителите си.
Левит 19: 3 Да се боите всеки от майка си и от баща си; и съботите Ми да пазите. Аз съм Господ вашият Бог.
Сърпугите трябва да уважават техните съпрузи.
Ефесяни 5: 33 Но и вие, всеки до един, да люби своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си.
Слугите - техните господари.
Ефесяни 6: 5 Слуги, покорявайте се на господарите си по плът със страх и трепет, в простотата на сърцето си, като към Христа.
Трябва да ви предупредя, за да може да имаме съвършено здравословен страх от Бога, трябва също така да обичаме Бог. Страхът и любовта трябва да съществуват заедно, за да могат и двете да бъдат здравословни и да можем да угаждаме и служим на Бога. Същото се прилага към съпругите, децата и слугите (в съвременните термини – работници, служители).
Псалм 111: 10 Началото на мъдростта е страх от Господа; всички, които се управляват по Него, са благоразумни; Неговата хвала трае до века.
Така че какво отношение има даването на една десета част от доходите ни за Бога с научаването да имаме страх от Него? Даването на десятък е нещо, което ние се нуждаем да се научим да правим. Оствени на нашето собствено, егоистично, себеслужещо си „себе”, ние определено не бихме участвали, нито служили с нашите пари. Но ако се научим да бъдем верни в десятъците си в съчетание с покорството на другите заповеди на Бога, тогава ще видим, как Бог ни възнаграждава с духовни, материални и финансови благословения.
Малахия 3: 10 Донесете всичките десетъци във влагалището, за да има храна в дома Ми и опитайте Ме сега за това, казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него.
Страха от Бога има съвсем различно значение за невярващите (тези, които нямат лично взаимоотношение с Йешуа А’Машиях ). За тях страха от Бога е да бъдат суеверни, което от своя страна им дава добра причина да са спохождани от страхове, че ще бъдат наказани. Те са така, защото нямат изкупление за греховете си, а делата, на който и да е човек не са достатъчни да го изкупят от греха му. Така че един ден те ще трябва да застанат пред Бога и Той със сигурност ще ги порицае.
Матей 10: 28 Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от оногова, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла.
Въпреки че има неоспорими доказателства, както в Писанието, така и в историята, че Йешуа е обещания Машиях едновременно за евреи и езичници, днес повечето хора и от двете групи отказват да Го приемат. Именно затова те имат разбираема причина да са суеверни и да се страхуват от наказание. Този вид страх от Бога в повечето случаи не води до покаяние и спасение. По-скоро кара хората да се скрият от Бога или отново и отново да отричат Неговото съществуване.
Псалм 14:1 Безумният рече в сърцето си: „Няма Бог”. Поквариха се; сториха развалени дела; няма кой да прави добро.
Вярвам, че никой от вас, който чете това послание, не се крие от Бога, нито отрича Неговото съществуване. Вярвам, че не сте безумни.
Барух А’Шем,
раби Яков Фарбер
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment