МОЛЕТЕ СЕ ТЕ ДА БЪДАТ СПАСЕНИ

Параша Ки Таво / Когато дойдеш
Деварим / Второзаконие 26:20-29:8
Йешаяху / Исаия 60:1-22
Ма’Асеи Талмидим / Деяния на апостолите 7:30-36

Второзаконие 29: 1 Ето думите на завета, който Господ заповяда на Моисея да направи с израилтяните в Моавската земя, освен завета, който направи с тях в Хорив. 2 Моисей повика целия Израил и им каза: Вие видяхте всичко що направи Господ пред очите ви в Египетската земя, на Фараона и на всичките му слуги, и на цялата му земя; 3 големите изпитни, които очите ти видяха, знаменията и ония големи чудеса; 4 но до тоя ден Господ не ви даде сърце за да разбирате, очи за да виждате и уши за да слушате. 5 А Аз ви дадох за четиридесет години по пустинята, през което време дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ни на един от вас не овехтяха на ногата ти

Не всички, но много от децата на Израел бяха вече достатъчно възрастни, когато те напуснаха Мицраим (Египет), за да могат да запомнят великите чудеса, които Бог направи за тях, когато ги извеждаше от робството. Тези, които са били твърде малки, за да помнят научаваха от своите родители или от своите баби и дядовци. Но въпреки това, в случай, че не бяха запомнили, Моше им припомни, че докато сас китали в пустинята нито обувките, нито дрехите им се износиха, но им служиха през цялото време, докато бяха в пустинята.

Разбирате ли какво Бог казва на децата на Израел тук? Надявам се, че е така, защото може би Той го казва на тези, които са в Израел днес и дори на някой от нас, които четем този коментар, в този момент. Въпреки всичко, което Бог беше направил за децата на Израел, те все още не бяха схванали това и на Моше му се наложи да ги укорява заради затъпяването на сърцето им и липсата на вникване в нещата,че дори след всичко, което Бог беше направил, те все още не му се доверяваха. Той се надяваше, че те ще бъдат по-добри от техните майки и бащи, баби и дядовци, които поради неверитето си измряха в пустинята, докато остане само новото поколение. Разбирате ли?

Бих искал да проследим развитието на децата на Израел през историята, защото толкова често те просто не разбираха какво Бог прави за тях. Ние четем в тази параша как Моше ги укоряваше заради неверието им и заради липсата им на упование в Него. Хиляда години по-късно ние виждаме, че нищо не се е променило, защото още веднъж те чуват същите думи от друг пророк – Йешаяху (Исаия):

Исаия 6: 10 Направи да затлъстее сърцето на тия люде, и направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, да не би да гледат с очите си, и да слушат с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат та се изцелят.

Много пророци са се издигали преди и след Йешаяху, но децата на Израел все още не са разбрали.

Стотици години след Йешаяху, този път в Брит Хадаша (Подновения Завет) откриваме,ч е апостол Павел (рав. Шаул) казва на децата на Израел същите неща.

Римляни 11: 8 както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват".
Тъжно е, че дори двете хиляди ходини, които са минали от Павел до днес, ние все още казваме същите неща на децата на Израел, но те още не са го разбрали. Не е ли тъжно?

Дали Моше, Йешаяху, Шаул (Павел) казваха на Израел, че техните очи не виждат и техните уши не чуват, защото Бог е изключил сетивността и чувствителността им? Не те вече бяха изключени от самите тях, и всичките тези пророци и слуги на Бога казваха това, защото Бог искаше чувствителността на децата на Израел към Неговия глас да се възвърне.

Ако си спрял да чуваш Бог, поради закоравено сърце, защото си спрял да вярваш, тогава няма значение кой и какво ти говори за Бога и за Неговата истина. Няма да има значение, колко е красноречив един човек, когато ти говори Бесора Това (Евангелието) и дори няма да е от значение какви чудеса виждаш да се случват, защото ти все още ще имаш очи, които не виждат и уши, които не чуват.

Лука 16: 31 И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.

Представете си да обикаляте 40 години в пустинята без да ти овехтеят дрехите и без да ти се скъсат обувките. Сигурен съм, че хората може да кажат, че ако им се случи нещо такова днес, те ще повярват. Истината, обаче е, че те няма. Стиховете от Лука (Ури) доказват това. Дори днес, след период от две хиляди години яростното отхвърляне на Машиях от традиционните еврейски общности само доказва това твърдение.

Хората не вярват, не защото няма достатъчно доказателства, че Йешуа е Машиях, напротив, но те не вярват, защото сърцата им са закоравени. Същината на човешккото сърце е зла и заради това хората се противят на Бога.

Еремия 17: 9 Сърцето е измамливо повече от всичко, и е страшно болно; кой може да го познае?

Съвременната държава Израел е видяла толкова много велики чудеса през последните 60 години. Основаването на Държавата Израел е само едно от тях. Войната през 1948 е друго и Шест-дневната война е още едно, а има и много други. Дори до днес продължават да се случват чудеса, но повечето хора продължават да стоят в неверие, духовно слепи и глухи.

Псалм 81: 10 Аз съм Господ твоят Бог. Който те възведох из Египетската земя; отвори широко устата си, и ще ги изпълня. 11 Но людете Ми не послушаха гласа Ми; Израил не Ме искаше. 12 Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, за да ходят по своите си намерения. 13 Дано Ме бяха слушали людете Ми, да беше ходил Израил по Моите пътища! 14 Скоро бих покорил неприятелите им, и срещу противниците им бих обърнал ръката Си

Факта, че от основаването на модерната Държава Израел, не е имала истински мир е доказателство за закоравените сърца. Молете се за тях! Молете се, те да видят своя Машиях и да бъдат спасени!

Барух А’Шем,
Раби Яков Фарбер