Освен евреите, по времето на Втората световна война ромите също са били подложени на етническо преследване и геноцид. Въпреки че нюрнбергските закони за “Защита на немската кръв и достойнство”, приети на 15 септември, 1935г., не се отнасят специфично за ромите, допълнителните коментари по тези закони определят и “циганите” като расово по-нисшо малцинство с “чужда кръв”.
През юни, 1936 г. в Мюнхен се създава “Централно бюро за борба с опасността от циганите”. Към края на 1938 г. Химлер, главнокомандващият на СС, издава заповед за регистрирането на всички “цигани, полу-цигани и номади с поведение на цигани” на възраст над 6 години с цел “отделянето им от германската нация”.
На 21 септември, 1939 г. на конференция, свикана от Райнхард Хайдрих, завеждащ Главното управление за сигурност на Райха, се дискутира предложението за преместване на 30 000 германски и австрийски роми в окупирана Полша, заедно с депортирането на евреите.
Депортирането на немските роми започва през март 1940 г. – 2800 мъже, жени и деца са изпратени в гр. Люблин, Полша. В началото на ноември, 1941 г. 5000 австрийски роми са депортирани най-напред в гетото Лудж, а оттам в лагера “Хелмно”, където са умъртвени с газ в края на декември, 1941 г. В началото на януари, 1942 г. ромите от Германия и Полша, затворени във Варшавското гето, са депортирани в лагера “Треблинка” през лятото на 1942 г. и впоследствие умъртвени.
Със заповед на Химлер от 16 декември, 1942 г. всички “цигани и полу-цигани” трябва да бъдат депортирани в Аушвиц-Биркенау. Смята се, че около 23 000 роми са били изпратени там. Първата група от Германия пристига през февруари, 1943 г. Преобладаващата част от ромите са депортирани от Германия и анексираните територии Бохемия и Моравия. Малка част са депортирани от Полша, Унгария, Югославия, Франция, Белгия, Холандия и Норвегия. Трябва да се отбележи, че, въпреки обезправяването, затварянето им в гета и изпращането им в лагери, ромите не са били подложени на такъв систематизиран и целенасочен геноцид, на какъвто са били подложени евреите. Ромите, обитаващи държавите извън териториите на Райха, са били преследвани (и убивани) главно от местните власти, а не по настояване от страна на Германия.
В Аушвиц ромите са били настанени в отделна част – “лагер за циганските семейства”, секция ВІІе от Биркенау. В лагерите ромите са носели нашивки под формата на черен триъгълник, което означава “асоциални” или зелени – “професионални престъпници”, а понякога и буквата “Z” (от немското означение за “циганин”).
Поради липса на достатъчно данни за пред-военното ромско население в Европа не може да бъде изчислено какъв е точният брой на загиналите в гета, трудови и концентрационни лагери и на убитите в лагерите на смъртта. Изследователите са на мнение, че цифрата е между 220 000 и 500 000 души.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment