СПЕЧЕЛИ ДУШИ ЗА ЦАРСТВОТО

Месианско послание


Параша Йом Теруа (Рош А’Шана)
Деня на тръбите(Началото на Новата година)

Берешит/ Битие 21:1-30
Бамидбар / Числа 29:1-6
Шмуел Алеф / Първо Царе 1:1-2:10
Тесолониким Алеф / Първо Солунци 4:13-18

Тази седмица порцията от Тората има особенно значение, защото се чете специално на Рош А’Шана, еврейската нова година. Рош А’Шана е наименование дадено от равините на Йом Теруа, което всъщност е Библейското име на празника. Нашите мъдреци свързват Рош А’Шана с раждането на света. Днес на този ден по сингогите се чете Битие 21:1-30 – историята за раждането на Ицхак. Мъдреците свързват раждането на Ицхак с раждането на Израел. Точно тази история е постановено от равините да се чете още от около 500 година преди Христа. Това от своя страна е променило деня, в който се празнува раждането на света с дена, в който се е родил първия човек, за когото е можело да се каже, че се е родил „евреин”.

Докато четях парашата забелязах нещо, което ми направи силно впечатление, нещо, което както вярвам може да бъде от голямо значение предвид конфликта, който днес съществува в Израел.

Битие 21: 8 А като порасна детето, отбиха го; и в деня когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение. 9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива; 10 затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак. 11 Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му Исмаил. 12 Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство. 13 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо. 14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; даде й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее. 15 Но изчерпи се водата в меха; и майка му хвърли детето под един храст 16 и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака. 17 И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е. 18 Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.

Равините в миналото са избрали тази часто отТората да бъде четена на Йом Теруа, заради раждането на Ицхак, но отделяйки тези стихове от другуте можем да видим, че те представляват едно универсално посляние.

Както знаем, Бог повика Авраам да излезе от земята на идолопоклонството, за да стане първия монотеистично вярващ човек. То стиховете, които прочитаме виждаме, че Авраам не е само баща на евресйкия народ (Ицхак), но и на Ишмаел сина на Агар. Чрез сина си Ишмаел Авраам стана праотец и на арабските нации, както и чрез правнука си Исав (наречен Едом). Също така според някои равински митове, Авраам е и баща на Рим и по-късно на Християнската империя.

Забележителното тук е това, че никъде, в никой античен текст не се споменава за някой бог, който да е изобразен да говори, да обещава или да гледа благосклонно на някой, който не е от тези, които са избрани, още повече да е така настроен към някой, който е бил опредеелн да бъде исторически враг.

Значимото тук е, че Бог говори на Агар! От това ние можем да разберем, че в Библейски времена Бог не е говорил само на децата на Израел.

Нашият Бог създаде целия свят и създаде всички хора в света по Негов образ, не само избраните. Именно затова Той говори на всички хора и привлича цялото човечество към Себе Си.

Според евресйката традиция едно от най-уникалните неща в шатрата на Сара е било, че тя е имала отвори към четирите краища на света. Нашите мъдреци казват,ч е това е било, за да може тя да вижда пътниците, които се приближават от всяка посока. Но защо й е било необходимо това? Защото Писанията ни казват, че Сара и Авраам бяха хора, които печелеха души.

Битие 12: 5 Аврам взе жена си Сарайя, братанеца си Лот, всичкия имот, който бяха спечелили, и хората (на еврейски: неф’шим, което означава души), които бяха придобили в Харан, та излязоха, за да отидат в Ханаанската земя.

Този пасаж означава, че Авраам доведе много души, които да познават Единния Истинен Бог. Равинската традиция ни учи, че Авраам е правил това с мъжете, докато, Сара се е занимавала с жените. Как са правили това? Ние знаем, че Авраам е бил много гостоприемен човек, който често стоеше пред входа на шатъра си в очакване да премине някой. И в случай че той виждаше такива пътници, той се затичваше, посрещаше ги, поздравяваше и ги канеше да отседнат при него, докато Сара приготвяше изобилно храна за тях. Вярва се, че и двамата са използвали тези възможности, за да споделят вярата си в Истинския Бог. И дори днес храната е използвана като евангелизационен инструмент, например Алфа програмите.

В днешно време ние трябва да възстановим разбирането за шатрата на Сара. Ние трябва да занесем "Добрата вест" за Машиях Йешуа до всеки, който пресече пътя ни. Ние живеем във времето на Елул – време на евангелизиране. Целия свят трябва да узнае за Йешуа А’Машиях, особено нашите братовчеди арабите, които са забравили Бог на баща им Авраам. Бъди като Авраам, бъди като Сара и използвай своето гостоприемство за да спечелиш души за Царството на Бог.

Барух А’Шем,
раби Яков Фарбер