Изказване на пастор Андрей Аврамов

Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа европарламентаристи,
Уважаеми официални гости,
Уважаеми дами и господа,
Бих искал да започна изказването си по начин, подобаващ на служител на Евангелието, като прочета стих от Библията. В книгата Изход четем следните думи: „И умря Йосиф и всичките му братя и цялото онова поколение. И се издигна нов цар в Египет, който не познаваше Йосиф”. (Изход 1:6,8).
Старите поколения си отиват и нови поколения идват, минава време и хората забравят миналото. И точно както се случи в древността след смъртта на Йосиф, когато дойде нов цар и ново поколение от хора, които не знаеха историята и миналото, това може да се случи и днес. Какво ще бъде отношението на днешното поколение към антисемитизма зависи от способността ни да се поучим от историята.
В началото на тази година, за втори пореден път, протестантски църкви в България отбелязаха Международния ден в памет на Холокоста, 27 януари. В България кампанията се провежда под името „Да помним, за да не се повтори”. Кампанията е насочена срещу безпрецедентния за България антисемитизъм и работи за въвличането на протестантските църкви в активно образование на съвременните поколения относно ужасяващото умъртвяване на шест милиона мъже, жени и деца по времето на Втората световна война в лагерите на смъртта. Целта на кампанията „Да помним, за да не се повтори” бе да бъдат информирани българските протестантски църкви и служения за честването на този важен ден и християнските лидери на национално и локално ниво да получат необходимите ресурси, за да могат да направят специална служба, посветена на трагичните събития около Холокоста.
За целта ние създадохме интернет сайт, съдържащ разнообразна информация от проповеди, поучения, брошури, снимки, плакати и видео филми, които да могат да бъдат използвани за провеждането на специална възпоминателна служба, посветена на Деня на Холокоста. Също така, над 500 цветни брошури, заедно с проповеди и поучения по темата, бяха изпратени по пощата на пастори и църковни лидери от страната, които нямат достъп до интернет. За кратък период от време, интернет сайтът, посветен на кампанията, беше посетен от много хора. Въпреки това, когато сайтът бе пуснат в няколко младежки чат форуми, за броени минути той получи няколкостотин отзиви, от които за съжаление около 80% бяха негативни. Това показва, че антисемитизмът, който не е характерен за по-възрастните поколения в България, вече е пуснал своята отрова всред по-младите поколения българи. В момента няма почва за антисемитизъм в България като цяло, но нивото на антисемитски настроения сред младите хора е безпрецедентно и напълно неприемливо.
От друга страна, положителните реакции към съдържанието на сайта, макар и значително по-малко, бяха изключително насърчаващи и са свидетелство за силното влияние, което кампанията може да има сред млади хора, които не са знаели нищо за Холокоста. Ние получихме писма от младежи, които казваха, че са чували за унищожението на шест милиона евреи по времето на Втората световна война, но никога не са виждали снимки или документални снимки и сега, когато са видели подобни материали на сайта, са били в шок. Бих искал да ви прочета част от писмото, изпратено до нас от едно 15-годишно момиче от град Варна:
„Всеки път, когато гледам снимки от Холокоста, изтръпвам от ужас. Знам, че се е случило, виждам, но не мога да си го представя. А когато видях снимката на децата, от които почти нищо не е останало, се разплаках. Как е възможно човек да направи това на друг човек?! Не харесвали евреите - добре, решили да ги убиват - жестокост и безчестие, но да правиш опити и да изтезаваш така деца... Помъчих се да разгледам целия сайт, но не успях. Стигнах до снимките и наистина не можех повече да гледам. Трябваше да го изключа. Знам, че много хора са умрели. Това вече не може да се поправи. Ние единствено можем да живеем като ги помним и уважаваме. Знам, че най-добрият начин е като познаваме цялата истина и запаметим ужаса от тези снимки...”
В резултат от кампанията 216 протестантски църкви в България са регистрирали своето участие, отбелязвайки Международния ден в памет на Холокоста със специални събития. Това означава, че около 25% от всички протестантски църкви в страната са участвали. На различни места, по инициатива на християни учители, или по инициатива на местни църкви, бяха организирани образователни мероприятия за Холокоста, насочени специално към учители и ученици.
Днес, седемдесет години след „Кристалната нощ” в Германия, ние говорим за ценностите в Европа, защото историята трябва да бъде пазена и предадена на следващите поколения. Ако не бъде запазена или предадена правилно, тя ще изчезне и поколенията, които ще се родят, ще изгубят нещо съществено за своето развитие. Миналото е важно и без способността ни да се поучим или вдъхновим от историята ние няма да можем да създадем бъдещето, което сме били призовани да създадем.
Не вярвам, че някой някога е предполагал, че след събитията от Холокоста ще дойде ден, в който хора ще започнат да се съмняват в случилото се. Че ще дойде ден, в който хората ще развият тенденция да забравят истината и историята. Но фактите показват, че предразсъдъците нарастват и антисемитизмът се завръща. и затова днес има растяща нужда от образователни инициативи, от действия и кампании, които да повтарят на днешните поколения: не забравяйте това, което се случи! помнете го, за да не се повтори!....
Тази година българският народ отбелязва 65 години от спасяването на българските евреи. Преди 65 години по времето на Холокоста в България беше опазен живота на над 49 000 евреи. Само след десет дни, през последната седмица на ноември 2008, по инициатива на няколко български евангелски християни от България и Израел, ще бъде проведен международният фестивал „Песни на живота”, посветен на тази важна годишнина. Хорове от различни страни и професионални филхармонични оркестри от България и Израел ще обединят усилията си, изнасяйки четири концерта в София, Пловдив, Йерусалим и Тел Авив. На 23 ноември хиляди евангелски християни ще излязат по улиците на българската столица, София, по улиците на втория по големина град, Пловдив и още няколко други големи града в страната, за да помогнат на еврейската общност в България в раздаването на 49 000 цветя на българския народ. Всяко цвете ще бъде придружено с картичка като тази, която държа в ръката си и на която пише: „Моля приемете това цвете, едно от 49 000, които се раздават днес в България, като знак на благодарност към вас – потомците на онова достойно поколение българи, които се противопоставиха на злото и избраха да опазят живота”. Това ще бъде уникално събитие, каквото никога не е било правено досега.
Днес ние можем с право да се гордеем с постъпката на онова поколение българи, което не се уплаши да говори и да се противопостави на антисемитизма. Но днес е нов ден и днес е време ние да говорим и ние да действаме. Да не говорим ще бъде равно на това да позволим омразата отново да поникне! Ние всички можем да говорим, да образоваме, да обединим усилията си, за да предпазим днешните поколения. Бъдещето ще бъде това, което ние с вас го направим и след това ще трябва да го изживеем! В края на войната нацистите направиха опит да скрият следите от престъпленията си, те разрушиха лагерите и крематориумите. Те знаеха какво бяха направили, но се опитаха да скрият истината за това, което бе извършено! Има сили, които не искат хората да знаят това, което е било станало! И затова нашето посвещение към истината трябва да бъде силно и това е времето, в което трябва да действаме и да говорим! И ще завърша с думите на Псалм 78, където на нас ни е било поръчано да говорим на поколенията след нас.
„Това, което чухме и научихме,
и нашите бащи ни разказаха,
няма да го скрием от синовете ни в бъдещото поколение”(Пс.78:3-4).
Ние ще разкажем и ясно ще предадем тези неща на следващите поколения, така че децата, които се родят, да знаят и да предадат истината на техните деца!
Благодаря ви за вниманието!